Китай в много отношения е антипод на останалия свят. Растат ли дадени акции, това се означава с червен цвят, ако пък падат - със зелено. Вместо североизток там казват "изтокосевер". В сградите често няма 14-и етаж, а не 13-и (случва се впрочем да няма и 13-и, за по-сигурно). Всичко това обаче са външни, повърхностни несходства, пише Владимир Южаков във "Ведомости".
Главните, фундаменталните отлики, присъщи за китайското общество и култура, не са тъй очевидни. Но тъкмо те определят вектора в развитието на страната. Една от тези отлики е положението на жените в социалната йерархия.
В Китай – както никъде другаде по света, жените заемат положение, равностойно с това на мъжете. Страната, която се очертава до десетилетие да стане най-голямата икономика в света, се движи от жени.
В някои провинции това добива форми, хипертрофирани от гледище на повечето хора в Западното полукълбо. В "източноюжната" част от страната процъфтява матриархат.
Екстремален пример е Шанхай. Жените там често заемат водещи позиции в бизнеса, изцяло контролират дома и семейния бюджет. Ролята на мъжа се описва с изразителния термин "мадасао", означаващ "пазарувам, чистя, готвя". Това обаче е крайност. С отдалечаване от Шанхай отслабва и "мадасао".
Равноправието изпъква най-вече в икономическата сфера. Според официалната статистика в Китай работят 67 на сто от жените при 57 процента в Русия, 60 - в Северна Америка и под 30 на сто в Индия. И наблюденията дават още по-значителна преднина на Китай. Една неработеща жена в Китай е социална аномалия, осъждана от обществото. А в САЩ грижите за домакинството са обществено уважавана професия; съвсем обичайно е жените да прекарват цялото си време в домашни грижи.
Китайците се стремят да прехвърлят домакинската работа на аутсорсинг. Най-често я поемат "а-и" - домашни помощнички. В Хонконг се е стигнало дотам, че почти цялата къщна работа се поверява на пришълки от Филипините или Малайзия. В комеди клубовете из острова се шегуват, че е по-разумно веднага да пращат новородените за възпитание на Филипините, а след 18 г. да си ги вземат обратно.
Всеки прекарал уикенда в Хонконг става свидетел на едно уникално явление - масови раздумки на местните "а-и". В неделя законът ги задължава да ползват почивен ден, тъй че над 100 000 филипинки и малайки, събрани вкупом, буквално окупират улиците на града. В този единствен ден от седмицата жителките на Хонконг по неволя стават домакини.
Равноправието в Китай се простира и отвъд равния брой работещи жени и мъже. То означава и качествено равенство. В Япония повечето жени също работят, но бързо стигат един таван в кариерата. Жените зле се вписват в традиционно мъжката корпоративна култура на Япония - сред 225-те най-високо платени лидери на страната има само една жена. При това американка, прекарваща времето си главно в Ню Йорк.
В Китай кариерните перспективи на жените са на качествено друго ниво. Сочи го достатъчно убедително и броят на китайските студентки във водещите университети по света. Над 90 на сто от китайските компании имат жени във висшето ръководство, а почти 20 процента се оглавяват от жени.
Дори първата дама на Китай - Пън Лиюан, доскоро бе по-известна от своя съпруг, генералния секретар на компартията Си Цзинпин. От 30 години насам Пън Лиюан е сред най-популярните певици в Китай и нейният мъж излезе от сянката й само преди няколко години. Доскоро впрочем кариерата му на партиен функционер не изискваше всенародна популярност.
Половото равноправие дава огромен принос за развитието на икономиката. Социумът на равните възможности започва да използва изцяло основния ресурс на обществото - талантите. Това ще проличи най-явно, ако сравним Китай със страните от Близкия изток и Африка, където половината население няма възможност за изява и резултатът е стагнация в икономиката. В Китай обаче средната производителност на труда постоянно расте – включително защото способните жени не са заети с нископроизводителна къщна работа, а придобиват по-полезни в социален план и високоспециализирани умения.
Високото социално положение на жените е дваж по-важно, тъй като в днешните общества жените са основна движеща сила на потреблението. Те са склонни към потребление повече от мъжете - стига да сравним броя на мъжките и на женските магазини в който и да е мол по света. В едно общество, където жените получават независим източник на доход, това формира твърде мощен слой от потребители, стимулиращ и съответните отрасли.
По-високото образование на жените предизвиква верижна реакция - по-образовани стават и хората като цяло. В повечето случаи майките играят решаваща роля за възпитанието на децата. Стига тяхната образованост да нарасне макар и слабо, след поколение скача общото ниво на знанията и производителността на труда.
Влиянието на жените в Китай нараства отскоро. Още по време на последните императори от династията Тин стъпалата на всички момичета традиционно са били деформирани от детинство, което им е пречело да се движат свободно извън дома. Бързият от историческо гледище преход от архаична социална формация към полово равноправие не върви гладко във всички посоки. Нещата твърде често се изкривяват. В Китай все още се смята, че девойките трябва да се омъжват, повишавайки социалния си статут.
В общество, където жените и мъжете имат еднакви шансове за кариера, този стереотип е предизвикал появата на няколко милиона жени, постигнали успех, но без възможност да намерят подходящ партньор.
Не могат да си намерят половинка и голям брой мъже, особено от долните социални групи. Положението им се утежнява от факта, че водената 30 години политика за едно дете в семейство силно е нарушила баланса между мъже и жени. Повечето родители по традиция са искали син и на всеки 100 момичета са били раждани по 120 момчета.
Сега мъжете в Китай са с 30 милиона повече от жените. Ако си припомним за милионите преуспели, но самотни жени - и доста по-високата продължителност на живота при жените, - излиза, че към 40 милиона млади мъже в Китай нямат възможност да създадат семейство. Това поражда напрежение в обществото и държавата търси начини да го намали. Тази година политиката "едно семейство - едно дете" фактически бе отменена. Но ефект ще има чак след десетилетия.
С оглед невероятно бързото темпо на икономическа и социална трансформация днес е трудно да предвидим структурата на обществото в Китай след няколко десетки години. Едно е сигурно: жените ще играят ключова роля в него.
(БТА)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар