Месеци наред светът гледа безучастен разрастващата се епидемия от ебола, която тръгна от отдалечените джунгли на Гвинея, премина през гетата на Либерия и продължава пътя си, отбелязва сп. “Икономист”. През тази седмица това се промени.
Барак Обама обяви пред света най-голяма хуманитарна операция на американската армия в чужда страна. Войниците ще бъдат разположени в засегнатите африкански райони в опит да се спре разпространението на заразата.
Казвайки, че “разпространението на ебола е не само регионална, но и глобална заплаха”, президентът задвижи процеса по изпращане на 3 хиляди американски войници, които да установят центрове за лечение с 1700 легла и да обучават местните медицински работници.
Изпращането на войници към Западна Африка може и да изглежда странно предвид факта, че американската армия се готви за битка срещу джихадистите в Ирак и Сирия. Ебола е болест, която е рядка за човешкото население, разпространението й е бързо овладявано в миналото и най-лошата регистрирана епидемия в историята е 3 хиляди смъртни случая.
Още повече, че е много слабо вероятно вирусът да стигне до богати страни с добра здравна система. За сравнение ХИВ убива 1,6 милиона души годишно, туберкулозата взима 1,3 милиона жертви. На този фон скъпа борба срещу ебола изглежда неразчетено разходване на ресурси.
И все пак се разраства експоненциално, като броят на заразените нараства двойно на всеки 3 седмици. В Монровия, столицата на Либерия, срокът е 2 седмици.
Предишни епидемии са избухвали в отдалечени селски райони и овладяването им е било далеч по-лесно. В настоящата ситуация, ако темпът на растеж на новите случаи се запази, малкият брой заразени много бързо може да се превърна в голям. А болестта да стигне до гъсто населени градове като нигерийския Лагос, където живеят повече от 10 милиона души.
Колкото по-дълго вирусът се разпространява от човек на човек, толкова по-голям става рискът да стане още по-заразен. Някои вирусолози дори се опасяват, че болестта може да еволюира и да започне да се разпространява по въздуха. Въпреки че това е слабо вероятно, едва ли някой иска да разбере дали наистина е възможно.
Реакцията на Вашингтон е първата от подобен мащаб. Досега отговорността за справяне с тежка ситуация беше върху плещите на редица благотворителни организации. Но истината е, че намесата на Съединените щати може и да се окаже недостатъчна, особено що се отнася до Либерия.
Но по принцип навсякъде положението е много сериозно. Сиера Леоне, втората най-засегната страна, получава почти незначителна помощ – 174 души персонал и мобилна лаборатория от Китай, същия брой специалисти от Куба, Великобритания изгради полева болница с 62 легла.
Към момента крайно необходими са 2 неща. Първото е бързо доставяне на основни и сравнително евтини стоки като ръкавици, престилки, маски и дезинфектанти. Един от основните проблеми пред местните здравни системи е недостигът на доктори и сестри, тъй като повече се заразяват поради липса на основно оборудване.
Второто е острата необходимост от опитни специалисти, които да ръководят и да работят в кризисните центрове. Защото полевите болници с лоши условия са идеалната среда за скоростно разрастване на епидемията.
Липсата на широка международна реакция има и финансови последствия. Цената за овладяване на вируса расте неимоверно, с всяка изминала минута. През август СЗО изчисли, че ще бъдат необходими 9 месеца и 490 милиона долара за справяне с кризата. Сега необходимите средства са 1 милиард. Сметката изглежда проста. Цената на забавената реакция също.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар