С края на месеца всяка страна-членка на Европейския съюз трябва да номинира кандидат за място в общоевропейския изпълнителен орган. Новият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер вече отправи призив за повече жени-кандидати. Беше даден старт и на мащабна онлайн кампания за по-осезаемо женско присъствие по високите етажи на европейската власт.

Сп. “Тайм” обаче отбелязва, че тези инициативи не впечатляват особено правителствата на страните-членки – до момента има само 5 “женски” номинации, като своя избор не са направили 4 държави.

Целта да има повече жени еврокомисари е съвсем логична, считат от “Тайм”. Изданието посочва, че все пак повече от половината граждани на Европейския съюз (507 милиона души) са жени. И е нормално тази по-голяма част от населението да има пропорционално представителство що се отнася до политика, бизнес, медии. Но към момента това не се случва.

Затова и все по-често се прокрадва идеята за задължителни квоти на база пол. Така поне на първо време жените могат да получат достъп до водещи позиции. Впоследствие тази мярка би могла да отпадне, но първо обществото и политическият елит трябва да привикнат с присъствието на дами във властта като нещо нормално, а не като изключение тип “Ангела Меркел”.

През 1997-ма година Лейбъристката партия във Великобритания решава да заложи в някои избирателни региони на листи, съставени изцяло от кандидати-жени. По-късно същата година рекорден брой дами влизат в парламента, като и до днес лейбъристите имат най-висок процент жени-депутати на Острова.

Консерваторите обаче не са толкова толерантни. В настоящия кабинет, оглавяван от тях, има едва 15% жени, което поставя Великобритания зад Мароко и Кот д'Ивоар в тази своеобразна класация.

По този показател ситуацията е още по-тежка в други страни-членки на ЕС като Гърция, Кипър и Унгария. Според проучването на ООН обаче има и държави като Швеция и Финландия, където жените се радват на равенство, дори имат преимущество. Франция и Норвегия също са близо до паритет.

Общото между всички тези страни е, че често прилагат ефективни програми за полово равенство в обществото. Норвегия е първата страна, която узакони задължителните квоти за жени в директорските бордове на големите компании, докато Франция въведи подобни квоти и в бизнеса, и в политиката.

Експерти посочват, че квотите не са най-доброто решение в дългосрочен план, но със сигурност спомагат за по-явното женско участие във взимането на управленски решения. За да бъде ефективна мярката, тя трябва да върви ръка за ръка с наказания за неизпълнение.

Според “Тайм” Европейският съюз изобилства от интелигентни, добре подготвени и готови за голямата политическа сцена жени. И би трябвало да се вземат по-категорични мерки за промяна на мъжкото статукво в Европейската комисия.

Изданието настоява, че Жан-Клод Юнкер и Европейският парламент, който одобрява кандидатурите, трябва да положат необходимите усилия за избягване на прекалено “мъжки” състав на водещия общоевропейски управленски орган.

Да, в бъдеще евентуални задължителни квоти биха могли да отпаднат. Но в момента Европа е много далеч от равенството по отношение на пола. И радикалните мерки са средството, с което да се даде началото на значима и трайна промяна в обществото.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Меркел
• Жан-Клод Юнкер
• Европейската комисия