Снимка: Reuters

Изпъкването на германския канцлер Ангела Меркел като водач в усилията за решаване на украинската криза, демонстрирано от предстоящата й визита в Киев този уикенд, подчертава нарастващите амбиции на Германия да се превърне от икономическа сила в дипломатически авторитет, пише Гейр Моулсон от Асошиейтед прес.

Меркел и нейният външен министър Франк-Валтер Щайнмайер изведоха Берлин на предната линия на безплодните засега дипломатически усилия, докато много европейски държави са се съсредоточили върху вътрешните си проблеми, а САЩ са заети с кризи другаде.

След близо девет години на власт като безспорен лидер у дома Меркел даде авторитетната подкрепа на Германия за европейските икономически санкции срещу Русия, като същевременно продължи месеци наред редовната телефонна дипломация с президента Владимир Путин.

Меркел "осъзнава, че никоя друга институция не може да поеме тази посредническа роля", казва Олаф Бьонке, който оглавява берлинския офис на международния мозъчен тръст Европейски съвет за външна политика. По думите му "американците не стават за посредници и никой друг в ЕС няма властта, с която Меркел разполага".

Посещението на Меркел в Киев в събота, 23 август – нейната първа визита в Украйна от началото на кризата в края на миналата година, отразява желанието на Берлин да окаже подкрепа за правителството на президента Петро Порошенко, изправено пред опитите на Русия, както твърди Западът, да подклажда бунт в Източна Украйна.

Преди това в началото на седмицата тя бе в Латвия, която подобно на много други източни членове на НАТО и ЕС все повече се безпокои от осезаемата заплаха от Русия. Там Меркел изтъкна, че клаузата за колективна сигурност "трябва да бъде съживена", ако ситуацията го изисква, но даде да се разбере, че няма да има "постоянно дислоциране на бойни части" по източната граница на съюза - нещо, което би разгневило Москва.

Това бе балансиран акт на Германия, която се стреми да запази единството на Запада, но и да остави отворени линиите за комуникация с Москва, за която Берлин настоява, че трябва да бъда част от политическото решение на конфликта.

Статутът на Германия като държава, резделена в миналото между Изтока и Запада, и нейната традиция да се стреми към политическа умереност и икономически връзки с Русия я поставя в добра позиция да посредничи. И Германия не е изцяло зависима от тази държава, която през миналата година е била неин 11-и търговски партньор.

"Санкциите, сами по себе си, не са външна политика", каза Щайнмайер по тв канал ZDF, като отбеляза, че целта на мярката е "да накара един нежелаещ партньор да преговаря".

В неделя Щайнмайер беше домакин на своите партньори от Русия, Украйна и Франция на четиричасова среща в Берлин, от която произтекоха малко осезаеми признаци на напредък. Но външният министър настоя, че вижда "промяна в позицията на двамата партньори" и двамата като че ли търсят пътища за сключване на примирие.

Германският подход се характеризира с тиха настойчивост, въвличане на другата европейска сила Франция като знак за европейско единство и то по време, когато институциите в Брюксел са объркани от прехода към ново ръководство. Меркел и френският президент Франсоа Оланд събраха Путин и Порошенко през юни във Франция.

"Част от професионалния подход към външната политика е да не се оставяш пречките да те отклоняват от пътя, която смяташ за правилен", казва Щайнмайер, отхвърляйки като "безсмислица" твърдението на интервюиращия, че Германия е прекалено мека с Русия.

Меркел координира отблизо действията си с Щайнмайер – на времето неин съперник за канцлерството и трезв, много уважаван дипломат, който през декември за втори път стана външен министър.

Украинската криза се разгоря сериозно тъкмо когато видни политици, включително Щайнмайер, се изказаха по-рано тази година за това Германия - която десетилетия наред след Втората световна война играеше второстепенна дипломатическа роля - да поеме повече международни отговорности извън своето финансово лидерство. Това намери отражение и в новопоявилото се желание на правителството да въоръжи кюрдските бойци в Ирак – стъпка, която Берлин все още обмисля, но тя контрастира с неговото досегашно нежелание да изпраща оръжия в зони на конфликти.

Самата Меркел стои настрана от дебата за по-голяма роля, но действията й в Украйна показват именно това, казва Бьонке. "Това е отражение на нейния фундаментален подход към политиката. Тя е човек, който иска да реши проблемите, който не губи време да говори за тях."

Меркел име още едно преимущество в работата си с Путин. Тя е израснала в комунистическата Източна Германия и говори руски, а Путин, който на времето е бил агент на КГБ в Източна Германия, говори немски.

Това не означава, че те са на една и съща вълнова честота. Отношенията на Меркел с Путин са били винаги по-хладни от тези на нейния предшественик Герхард Шрьодер. А и Меркел от години публично изразява притеснението си относно правата на човека в Русия.

Путин знае, че "когато тя казва нещо, когато тя прави нещо, тя е сериозна", казва Бьонке. "Тя не се шегува, тя не говори празни приказки, така че според мен Путин я възприема много сериозно", добавя експертът.