Най-известният и исторически значим швейцарски герой безспорно е Вилхелм Тел, пише БиБиСи. В по-ново време за емблематична личност може да мине и Роджър Федерер.
Малко са хората обаче, които са прогнозирали или са вярвали, че новите герои на Швейцария ще се казват Джердан Шакири, Валон Бехрами, Гранит Джака, Харис Сеферович и Адмир Мехмеди. Всички те са мюсюлмани в държава, която само преди години забрани издигането на минарета. Те също така са имигранти или деца на имигранти в държавата, която с референдум наскоро одобри рестрикции при квотите за имигранти.
Само преди 20 години, когато Швейцария игра на Световното първенство по футбол в САЩ, имената на футболистите в отбора звучаха по съвсем различен начин – Ален Сутер, Щефан Шапюиза и Марк Хотингер. Как тогава се промениха толкова много нещата?
През 70-те и 80-не години във Швейцария активно се назначават работници от Югославия. Идеята била балканците да дойдат в държавата, да свършат работата, за която са наети, и след това да си се приберат отново вкъщи.
Но плановете на Швейцария не се сбъдват. Югославия се разпада. В Босна, родината на Харис Сеферович, избухва гражданска война. В Косово, откъдето са Джердан Шакири, Гранит Джака и Валон Бехрами, започва дълбока криза. По този начин много от временните работници в Швейцария стават постоянни.
Така днес Швейцария е с население от 8 млн. души. Чужденците в държавата са 23%. Швейцарските граждани, които имат имигрантски корени, са 12%. Само за 2013 г. имигрантите са 80 хил. души. Безработицата е 3,2% при средна за Европа от 10,9%. От всички чужденци в Швейцария хората от Балканите са половин милион.
По този начин многообразието от нации в националния отбор на страната е лесно обяснимо.
Вратарят на отбора, Диего Беналио, има италиански корени. Бащата на Рикардо Родригез е испанец, майка му е чилийка. Родителите на Гьокхан Инлер са турци.
Предразсъдъци и дискриминация
Швейцарците започват да свикват с новата демографска ситуация. Животът на младите хора от Балканите никак не е лесен – те са избягали от домовете си, тепърва трябва да устройват живота си. На всичкото отгоре са и нежелани. Когато Джердан Шакири и Валон Бехрами израстват в Швейцария, често по улиците на градовете можело да се видят плакати на крайнодясната Швейцарска партия на хората, които гласели простичкото „Косовски албанци– не!“.
Тази крайнодясна партия се бори и за затягане на закона за издаване на швейцарско гражданство на лица от Балканите и по-специално на тези от Косово. Имигрантите са тези, които винаги са обвинявани за нарастващите нива на престъпност, за разпространението на наркотици, за неуспехие на образователните реформи.
Междувременно се водила и публична кампания срещу финансирането на интеграционни центрове за хора от Косово. Всичко това, съчетано с успеха отново на Джердан Шакири и Валон Бехрами, вероятно кара много хора в Швейцария да се чувстват неудобно.
И докато много швейцарци публично изказват своя срам от предразсъдъците, получили официална форма чрез резултатите от референдумите, политиките, прокарвани от крайнодесните партии, продължават да бъдат подкрепяни от хората.
Дискриминацията има и друга форма. Изследване показва, че младите хора с балкански фамилии имат по-малък шанс да си намерят работа или стаж, отколкото тези с швейцарски. Затова започва да се налага все по-често тенденцията да се прави предварителен подбор на автобиографии без работодателите да знаят името на кандидата. По този начин те оценяват само придобитите му умения и компетенции.
Успешна интеграция?
Когато беше оповестен списъкът от футболисти за Мондиала в Бразилия, мнозина определиха мултикултурния отбор като успех на интеграцията.
Швейцарските медии проявиха голям интерес към футболистите в отбора. Новоизгряващата звезда на националите, Джердан Шакири, бил запитан за корените си. „Аз съм косовски албанец“, гордо казал той. Съвсем наскоро, през декември, той трябвало да обяснява как празнува Коледа. „Аз съм мюсюлманин“, отговорил с усмивка той. „Така че ние не го празнуваме толкова много, но малката ми сестра обича коледното дърво и винаги си взимаме“, допълнил той.
Междувременно Гранит Шака заяви пред швейцарски вестник: „Ние играем за Швейцария и с гордост ще дадем всичко от себе си“. После казал, че преди първия мач от Световното ще слуша албанска музика.
Преди мач Йосип Дръмич слуша балканска музика, Харис Сафирович слуша босненски песни, Рикардо Родригез – испански балади.
Посланието тук е ясно: ние сме тук, ние сме швейцарци, ние с гордост играем за Швейцария, но няма да изоставим културата си.
Всички футболисти имат швейцарско гражданство. Те са живели през целия си живот или през повечето години в Швейцария. Но те са изключително лоялни към корените си. Шакири и Шака пишат в социалните мрежи на албански. И двамата са изключително горди косовари.
Тази лоялност дразни швейцарците. Когато отборът застана на терена за първия мач в Бразилия, коментатор критично запита дали изобщо могат да изпеят химна на Швейцария. Скоро обаче всички злобни забележки бяха забравени. Шакири вкара три гола срещу Хондурас, а отборът се класира на осминафиналите.
Шакири, Беналио, Инлер, Дръмич и Родригез – така звучи Швейцария през 21 век. Това е държавата, където балканската музика е изместила техното и хауса в дискотеките, където в магазините се продава турска бира, сръбски бисквити и португалска опушена риба редом до традиционното швейцарско фондю.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар