Сирийският президент Башар Асад, който със сигурност ще спечели организираните от него на 3 юни президентски избори, е убеден, че е спасил режима си, изправен пред въстание и исканията както на западни, така и на арабски страни да напусне поста.
"Той е убеден, че е единственият ръководител на арабска страна, останал начело на страната си, противно на тенденцията в района. Като произвежда тези избори, както е по план, той иска да покаже, че е гарант на институциите, които неговите противници искат да разрушат", обяснява пред АФП един от сътрудниците му.
Този 48-годишен политик, офталмолог по професия, наследи през 2000 г. баща си Хафез Асад, починал, след като 30 години ръководеше страната с желязна ръка. Башар Асад много пъти е казвал, че няма да се откаже от контрола, независимо от цената.
Изправен пред събития, започнали като мирно въстание през март 2011 г. в зората на Арабската пролет, човекът, когото представяха като "модерен лидер", избра да реагира с кървави репресии. По време на това въстание, което прерасна във въоръжено и взе повече от 162 хиляди жертви, той стана още по-неотстъпчив.
Учтив и спокоен при общуване, зад усмивката му прозира непоклатима решителност и непреклонна воля да смаже въстанието, което приписва на "терористични групировки, манипулирани от чужбина".
Ръководител на Баас, партията на арабското възраждане, иска да представи революцията срещу своя режим като заговор, замислен от Запада и страните от Залива, за да прекъснат "веригата на съпротивата" срещу Израел, от която той твърди, че е брънка.
"Бягството не е вариант"
"Бягството не е вариант. Трябва да бъда в първите редици на защитниците на родината. Това е единственият ми сценарий от началото на кризата", сподели Асад през януари пред АФП. Въпреки войната той живее в Дамаск с жена си и трите си деца. Когато Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека го обвинява и казва, че носи "отговорност за престъпления срещу човечеството и военни престъпления", Асад се прави, че не е чул.
Той уверява, че страната му не е извършила "никакви кланета" по време на конфликта, но обвинява бунтовниците, че ги извършват "навсякъде".
Дори в края на август 2013 г., когато бе изправен пред заплахата от чуждестранна военна намеса в Сирия, той демонстрира спокойствие, приемайки чуждестранни журналисти. Един от съветниците му уверява, че Асад никога не се е съмнявал в победата си. "Той ми повдигна духа на няколко пъти и ме увери, че в края на пътя ни чака победа".
Плодовете на съюзите
За Волкер Пертес, директор на германския Институт за международни отношения и сигурност, "е ясно, че Асад е укрепил положението си и тези избори се произвеждат, за да покажат, че той държи регионите под свой контрол".
Тези избори, на теория първите от повече от половин век, бяха окачествени като "фарс" от опозицията и Запада, бяха критикувани от генералния секретар на ООН. Но сирийският президент вярва, че това допитване до народа се провежда в правилния момент, като обяснява, че има "обрат в кризата както на военно ниво, така и на политическо" със споразуменията за сигурността между бунтовниците и армията. Защото Башар Асад върви по стъпките на баща си. Той се опира на съюзите, сключени от Хафез - с Русия от 70-те години на 20-и век; с Иран през 80-те години, когато Сирия беше единствената арабска страна, подкрепила Техеран във войната му срещу Ирак; и с ливанското шиитско движение Хизбула.
"Днес той бере плодовете на тези съюзи", уверява Сухаил Белхадж, автор на "Сирия на Башар Асад, анатомия на един авторитарен режим" и изследовател от Женевския институт за международни отношения.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар