Седемдесет години след масовото депортиране на семействата им при управлението на съветския лидер Йосиф Сталин кримските татари се колебаят: дали да сътрудничат с новите руски власти на родината си или да им се противопоставят, пише Александър Уинин от Ройтерс.
Някои татари, мюсюлмани сунити от тюркски произход, се страхуват от завръщане към сталинистките репресии въпреки официалните обещания за зачитане на техните права и свободи; други казват, че да работят с Русия е най-добрият начин се гарантира, че техният народ ще може да процъфтява.
По-малко от два месеца след началото на управлението на Москва напрежението се повишава преди годишнината от депортирането с вагони за добитък, започнало на 18 май 1944 година.
"Изборът е война или компромис. Това е в основата на проблема, пред който сме изправени. Ако не възприемем единен подход, рискуваме да се разцепим и да бъдем маргинализирани", казва Нариман Джелялов, заместник председател на Меджлиса - главния представителен орган на кримските татари.
Татарите, които съставляват над 12 процента от близо двумилионното кримско население от предимно етнически руснаци, са сред най-разпалените критици на анексирането на управлявания дотогава от Украйна полуостров от страна на Москва.
Русия смята анексирането за поправяне на историческа несправедливост, като го описва като "повторно обединение" с регион, който съветският лидер Никита Хрушчов е предал на Украйна едва през 1954 г. Но татарите, чиято историческа столица Бахчисарай е близо до днешния регионален център Симферопол, напомнят на Москва, че те са управлявали големи части от Крим в продължение на столетия, преди руската императрица Екатерина Велика да завоюва черноморския полуостров в края на 18-и век.
Сталин обвинявал татарите, че симпатизирали на нацистка Германия и много от депортираните, чийто брой се оценява на около 200 хиляди души, умрели по пътя към изгнанието в Централна Азия и Източна Русия. Едва през последните години от съществуването на СССР, през 80-те години, някои членове на общността са могли да започнат да се връщат в Крим.
Мнозина татари бойкотираха референдума на 16 март. Според местните власти 97 на сто от гласувалите са избрали да се присъединят към Русия. Киев и Западът осъдиха провеждането му като незаконно. Татарите продължават да развяват украинското знаме в Меджлиса и след гласуването въпреки посещение на въоръжени проруски "сили за самоотбрана" и заплахи от страна на главния прокурор да закрие организацията им.
"Ние сме свикнали на постоянни борби. Не вярваме на руските власти, и за какво да им вярваме? Те винаги са били против кримските татари", каза Джелялов.
Бившият лидер на Меджлиса, дисидентът от съветско време Мустафа Джемилев казва, че му е забранено да стъпва на територията на Крим.
"Отървахме се от Киев"
Въпреки че Меджлисът е най-голямата организация на кримските татари, някои по-малки групи са доволни, че Русия пое региона под крилото си. Една такава група е Мили Фирка, която казва, че Киев не е направил много за реабилитирането на кримските татари през 23-те години след разпадането на Съветския съюз.
"За по-малко от два месеца Русия направи далеч повече за кримските татари, отколкото Украйна някога е правила. Едва след като Крим стана част от Русия, Киев си спомни, че изобщо съществуваме", казва Васви Абдураимов, председателят на Мили Фирка.
Руският президент Владимир Путин наскоро награди Абдураимов с ордена "За заслуги пред Отечеството" втора степен за подкрепата му за анексирането на полуострова.
Сред причините, които Абдураимов посочва за подкрепата си за руския контрол над полуострова, е сигурността, идваща от знанието, че Крим ще бъде защитаван от "силна, уважавана сила" и президентския указ, обявяващ кримския татарски за един от трите държавни езика на полуострова заедно с руския и украинския.
Мили Фирка казва, че Меджлисът е западен проект, чиято цел е да интегрира кримските татари в Европа вместо в планирания от Путин Евразийски съюз на бившите съветски републики.
"Ние вярваме, че за нас е по-добре да гледаме на изток към Евразия, особено след като центърът на световното икономическо развитие постепенно се измества към страни като Китай и Индия", казва Абдураимов.
Джелялов заяви, че Меджлисът и Мили Фирка имат еднакви цели - възраждането на кримския татарски народ и зачитане на неговото право на свободно слово, обучение на собствения им език, правото им на собственост и реално представителство в правителството - но методите на двете групи са различни.
Развяване на знамето
Рустам Темиргалиев, кримският вицепремиер, заяви пред Ройтерс, че Русия вече се отнася към татарите по "абсолютно открит и демократичен начин" и че те са получили министерски постове в новото правителство.
"Русия гарантира, че всички права и свободи на кримските татари ще бъдат уважавани", каза той.
Меджлисът заявява, че се надява да получи скоро официално разрешение за шествие в централен Симферопол, за да отбележи годишнината в неделя, но че правителството настоява татарите да не развяват украинското знаме и да не критикуват анексирането.
След годишното шествие Меджлисът обикновено приема резолюция с исканията си към местните власти.
"Какво трябва да кажем тази година? Някои искат да бъде изпратена мироопазваща сила, която да ни защитава, докато други се притесняват повече за решаването на ежедневни проблеми като жилищния проблем", каза Джелялов.
При неотдавнашно посещение в Бахчисарай мнозина се колебаеха да изразят възгледите си, заявявайки, че се страхуват от преследване, ако говорят открито.
Мъж на средна възраст, който посочи само малкото си име - Едем, заяви: "В Русия няма разбиране за демокрация, докато в Украйна можехме да защитаваме интересите си. Руснаците отказват да признаят, че ние сме коренното население тук, а не те".
Едем каза, че новите власти нарочно се опитват да разделят татарската общност отвътре. "Сега хората започнаха да ме питат дали съм за Джемилев, за сегашния лидер на Меджлиса, или за някоя друга група".
Застанал пред джамия в Симферопол, пенсионерът Аким заяви, че татарите се измъчват най-много от несигурността, тъй като не знаят какъв ще бъде животът при новите им управници.
Аким каза, че животът никак не е бил лесен под управлението на Украйна. "В продължение на 20 години те не построиха и едно училище, не положиха канализация в нашия квартал. Това е, защото той е известен като татарския квартал", каза пенсионерът, който също иска фамилията му да не се публикува. "Но нашите отношения с руснаците са по-лоши. Знаем прекрасно кой депортира семействата ни във вагони за добитък и не знаем как ще се развият нещата този път."
/БТА/
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар