Недоволството на хората започна още през февруари, когото получиха доста по-високи сметки за ток за януари заради влезлите в сила нови цени на електроенергията.
Тогава спонтанно по улиците излязоха хиляди. Това се превърна в най-масовия протест от години насам и обхвана десетки градове в цялата страна, дори роди нова форма на протест - самозапалването. Трима души посегнаха на живота си по този начин по време на февруарските протести.
Свикан под наслов "Да запалим монополите" протестът в крайна сметка се пренасочи от сметките за ток и енергийните дружества срещу правителството на Бойко Борисов.
След засилилото се напрежение и насилието между правоохранителните органи и протестиращите на 19 февруари в София, когато имаше ранени на „Орлов мост“, Бойко Борисов изненадващо подаде оставка на 20 февруари. Тогава в парламента той отсече, че не може да гледа „по асфалта да се пролива кръв“.
Въпреки че на 21 февруари парламентът прие оставката на кабинета, на 24 февруари на национален протест по улиците на големите градове в страната излязоха над 100 000 души.
Протестите вече не бяха само срещу монополите, но и срещу цялата политическа система. На демонстрациите в София се появиха плакати с предложения за мажоритарна избирателна система, намаляване на броя на депутатите, национализиране на енергодружествата, негодувание срещу демографската криза и лошите условия на живот.
Българи, работещи и живеещи на много места в чужбина, също организираха протести в знак на солидарност със случващото се в България. Протести се проведоха в Атина, Барселона, Берлин, Валенсия, Виена, Дюселдорф, Лондон, Мадрид, Мюнхен, Франкфурт.
Въпреки че шествията в началото на март бяха организирани от граждански сдружения и имаха и политически искания, те не успяха да излъчат легитимни лидери и така след като властта беше поета от служебно правителство начело с Марин Райков, който създаде граждански съвети, напрежението в обществото спадна и за известно време нямаше протести.
Ситуацията обаче се промени веднага след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов върна мандата за съставяне на правителство, въпреки че партията имаше най-много гласове на изборите на 12 май, а БСП го прие.
Така още преди Пламен Орешарски да бъде избран за премиер отново недоволни граждани излязоха на протест в София.
Само ден след като той обяви министрите си на 27 май на пленум пред БСП, на шествие срещу проектокабинета излязоха около 200 души.
Този протест бе организиран от природозащитници от Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“.
На следващия ден, когато парламентът избра Орешарски за премиер, пред сградата на Народното събрание имаше около 40 души.
Отново последва период, макар и от само две седмици, през който нямаше протести, но решението на парламента на 14 юни да назначи за шеф на ДАНС депутата от ДПС Делян Пеевски изкара хиляди несъгласни с този избор още същия ден на площада пред Министерския съвет.
Над 10 000 души се включиха в шествието в София до "Орлов мост", а малки протести имаше също и в Пловдив, Бургас, Варна, Русе и други градове в страната.
От този ден недоволните срещу новата власт се организираха в социалните мрежи, където се популяризираха под името ДАНСwithme (от едноименния хаштаг).
В отговор на протестите поддръжници на управляващите организираха контрапротести. Всяка вечер те се събираха пред НДК, за да поискат да се даде шанс на властта и започнаха да събират подписка в подкрепа на Орешарски.
След като президентът Росен Плевнелиев обяви, че сваля доверието си от правителството, контрапротестът се премести пред сградата на Президентството, а поддръжниците на кабинета поискаха оставката му, защото вече не е „обединител на нацията“.
Въпреки че броят на протестиращите намаляваше с всеки изминал ден, на 40-ия ден се стигна до сблъсъци между тях и органите на реда.
Окървавеният протест стана популярен като „нощта на белия автобус“.
Причината за сблъсъците стана решението на МВР да изведе от парламента трима министри и депутати с автобус, които попаднаха под обсадата на протестиращите.
Макар да знаеха, че недоволните всяка вечер в 19,30 ч. са пред сградата на Народното събрание, представителите на кабинета и депутатите се събраха на късно заседание, за да обсъдят предстоящата актуализация на бюджета. Протестиращите отказаха да им позволят да напуснат сградата, но полицията закара автобус, на който ги качи, за да ги отведе оттам и очаквано предизвика още по-голям гняв сред и без това недоволните от властта.
Така се стигна до сблъсъци между органите на реда и протестиращите, които завършиха с осем ранени граждани и двама пострадали полицаи, а обсадата на парламента продължи до близо 3.30 сутринта на 24 юли.
През август броят на контрапротестиращите, както и на протестиращите, силно намаля, след като депутатите излязоха във ваканция.
Дългоочакваното първо есенно издание на антиправителствения протест #ДАНСwithme на 4 септември, наречено "Голямото посрещане" заради първото заседание на депутатите, се превърна от спонтанен граждански протест в преброяване на симпатизанти на БСП и ДПС, и на ГЕРБ от друга страна.
Тогава пред храма-паметника „Св. Ал. Невски“ бяха събраха контрапротестиращите, с които се срещнаха депутати от БСП и от ДПС, а на няколкостотин метра пред входа на парламента бяха протестиращите в подкрепа на ГЕРБ.
Все пак заради засилените мерки за сигурност до сблъсъци и конфликти не се стигна.
Пет месеца след началото на протестите, и студентите решиха да се включат в тях. На 12 ноември обявилите се за „ранобудни студенти“ окупираха Ректората на СУ „Св. Климент Орхидски“.
Примера им последваха студенти от университетите във Велико Търново, Пловдив, Благоевград, след тях и тези от НАТФИЗ, УНСС.
Студените прекратиха окупацията на Ректората пет дни по-късно и преминаха към други форми на протести.
Те направиха няколко съвместни пърформанси заедно с колегите си от НАТФИЗ и УНСС на стълбите на Ректората и пред парламента. В тяхна подкрепа преподаватели оградиха сградата на парламента с книги.
На 14 декември, когато станаха 6 месеца от предложението за назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС, вътрешният министър Цветлин Йовчев бе блокиран за кратко от протестиращи студенти в ресторанта на Клуба на архитектите в София.
През следващите дни министрите на Орешарски направиха отчети за свършеното от тях за първата половин година и се похвалиха с добри резултати, но протестите не спряха, а прогнозите на анализаторите са, че българите ще продължат с шествията си като проява на недоволство срещу властта и през следващата година.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
128
Анонимен
преди 10 годиниКой е на снимката с Пашата, КОЙ, КОЙ,КОЙ?Кой плаща на протестерите, КОЙ, КОЙ, КОЙ?
127
Народен съд
преди 10 годиниДо stasik1199Постът за отпуснатите пари за пътища. Ние не се нуждаем от подаяния,а от пари за индустриализация. Не ни трябват инвеститори,който да изнясят и последният лев от България. Трябват национална стратегия. Трябва да се строи от българи и да остане за българи. Не е актуална измамата, с крупните инвеститори който, ще дойдат и ще направят живота ни рай. Всеки който идва в България, идва с единствената цел да спечели пари на наш гръб.
126
stasik1199
преди 10 годиниДо Народен съдАми нали това казвам! През 1929г. малка България има ресурс да отпусне заем на Германия и Гърция. Във вече комунистическа България за първи път публична информация за размера на ВД дава директорът на БНБ в свое интервю за "Софийски новини"(март 1988 г.) Ще ми кажеш ли какви "глупости" казва тогава :)