Държавният архив на Израел разреши да бъдат публикувани секретни материали, свързани с трагедията на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., когато от ръцете на бойци на „Черния септември“ загинаха 11 израелски спортисти, пише Би Би Си.

Материалите се публикуват по повод 40-годишнината от събитията на Олимпиадата в Мюнхен. Стотици документи, сред които протоколите от тайните заседания на правителството в Ерусалим, както и доклади на ръководителите на израелските спецсллужби, вече са обществено достояние.

Съгласно някои от документите израелското разузнаване е знаело за плановете на бойците и ръководството на страната е било предупреждавано за възможността да бъде извършено нападение. Те обаче не са успели да предотвратят трагедията.

Знаели са от по-рано

След успешната операция по освобождаването на отвлечения самолет на белгийската авиокомпания Sabena (операцията "Изотоп" беше проведена от израелските специални части под ръководството на Ехуд Барак на 9 май 1972 г.) в Израел са предполагали, че в бъдеще палестинските бойци няма да се откажат от опитите си да извършат нови подобни акции.

От докладите на шефа на Службата за обща сигурност (ШАБАК), по-известна като Шин Бет, разсекретени в края на август 2012 г., следва, че в периода от юни до септември 1972 г. тогавашният премиер Голда Меир всекидневно е получавала подробна информация за намеренията на активисти на организацията „Черен септември“ да нападат израелски обекти в чужбина.

Отделни предупреждения са се отнасяли непосредствено за Западна Германия. През август 1972 г. информацията в сводките става все по-конкретна, те фактически са предвещавали мюнхенската трагедия. Съдейки обаче по документите, властите в Израел не са успели да променят кардинално ситуацията.

По-късно, след убийството на олимпийците, специалната комисия, провела разследването, ще установи доколко сериозни са били опасенията на израелците и доколко правилно са действали представителите на германската полиция във всичко, засягащо обезпечаването на сигурността на спортистите в Олимпийското село в Мюнхен.

Взимането на заложници

Сутринта на 5 септември 1972 г. в 8.45 ч. в централния офис на министерството на външните работи на Израел в Ерусалим се получава спешна телеграма от посолството в Бон.

От съдържанието й следва, че е извършено терористично нападение срещу израелски спортисти в Мюнхен. Двама души са убити, а 11 души са взети за заложници. Основното искане на похитителите е да бъдат освободени 200 затворници от израелските затвори и да бъде дадена възможност на цялата група бойци да отлетят за Кайро. В противен случай те заплашват да убиват по един заложник на всеки два часа.

Въпреки заплахите Голда Меир отказва да изпълни условията, поставени в ултиматума. Ръководейки се от принципа „да не се водят преговори с терористи“, тя свиква спешно съвещание на правителството. На него се взима решение за Мюнхен да замине шефът на Мосад Цви Замир.

На 5 септември по време на преговорите е постигнато удължаване на времето до 21.00 часа. С похитителите разговаря местната баварска полиция, която им предлага да стигнат до летището на Мюнхен, откъдето да могат да отлетят за Египет.

„На 5 септември в 21.00 ч. вече бях на летището в Мюнхен и се опитвах да се свържа с началника на местната полиция, който, както се оказа, през първите часове е водел преговорите с терористите, - е заявил Цви Замир на правителственото заседание в Ерусалим ден след трагедията. - Заедно с мен бяха наш служител, който владее отлично арабски език, и посланикът на Израел във ФРГ. Искахме само да помогнем и да се опитаме да установим връзка с похитителите, но не ни разрешиха да направим това“.

Грешният план

По думите на Замир първоначално му се е струвало, че германската страна има ясен план за действие как точно да бъдат освободени заложниците. Замир е станал свидетел на кратък инструктаж на германските пилоти на двата хеликоптера, очакващи заложниците на пистата на летището.

Министърът на вътрешните работа на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер, който до този момент ръководи цялата операция, съобщава на Замир, че по негови сведения похитителите са само петима. Тези данни обаче не са били верни.

„Германската полиция първоначално отхвърли плана за залавяне на похитителите в жилищния комплекс, тъй като това ще предизвика голям брой жертви и паника. Там не приеха и втория вариант – терористите да бъдат атакувани в автобуса по пътя към летището. Оставаше последният трети вариант – терористите да бъдат атакувани на самото летище по пътя от хеликоптерите до специално подготвения самолет, с който да бъдат прехвърлени в Египет“, заявява на заседанието на правителството Цви Замир.

„Колко обща са били терористите?“ - пита Голда Меир Замир. „Германската страна говореше за петима. Както се установи по-късно, това се оказа фатална грешка. Групата терористите в крайна сметка наброяваше осем души“, отговаря Замир.

Точно в 23.00 ч. хеликоптерите със заложниците и похитителите кацат до терминала. Двама бойци се насочват към самолета за проверка. Други трима остават в полезрението на германските снайперисти. В този момент полицията открива огън. Щом се чуват първите изстрели, двамата похитители се връщат обратно към хеликоптера и веднага ликвидират заложниците.

„Вие твърдите, че идеята да бъдат изведени навън всички терористи с последващото им унищожаване със снайперистки огън не е била най-лошата, тогава защо този план се провали?“, пита министър Игал Алон.

„Като че на германската страна просто не й издържаха нервите, като че те искаха цялата история да приключи колкото се може по-бързо. Те не направиха минимални загуби, за да спасят живота на хората. Дори когато започна стрелбата, никой никъде не мърдаше, а просто седеше в укритието и стреляше“, разказва Цви Замир.

Замир отговаря, че това е бил единственият шанс и че германската страна дори не е предложила алтернативен план. В този момент шефът на Мосад добавя, че с очите си е наблюдавал в какъв ступор по думите му са изпаднали германските служби за сигурност.

„Абсолютно не ми е ясно защо германците не използваха военните за подобни операции. В края на краищата става дума за Олимпиадата, а това е голямо международно събитие, което изисква сериозни мерки по обезпечаване на сигурността. От тази гледна точка властите във ФРГ не се справиха с възложената им отговорност“, отбелязва Цви Замир.

„Всички заложници са загинали“

На 6 септември 1972 г. в 3.10 часа местно време в Израел се получава дипломатическа телеграма: „Всички заложници са загинали“.

Ден по-късно на спешното заседание на правителството с участието на Цви Замир е прието решение за създаване на специална комисия, която да разследва причините за провала в обезпечаването на сигурността на израелските спортисти.

Голда Меир моли министрите да не хвърлят цялата отговорност върху германската страна, за да не се засилват и без това отрицателните емоции, които царят в онзи момент в израелското общество.

В специално постановление на израелското външно министерство, което сега също е разсекретено, се говори за необходимостта от запазване на пределно коректно поведение по отношение на Западна Германия.

Няколко седмици по-късно на Голда Меир е представен подробен доклад на специалната комисия. Ключовата препоръка в доклада е в бъдеще в никакъв случай да няма осланяне на мерките за сигурност на приемащата страна, колкото и убедителни да са те.

Тази препоръка остава в сила и днес, когато става дума за обезпечаване сигурността на израелските делегации, заминаващи за чужбина, заключава Би Би Си.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• Мюнхен
• Олимпийски игри
• Ехуд Барак
• израел
• ФРГ
• Голда Меир
• Цви Замир