fallback

Общ преглед

 

След смъртта на Ким Чен Ир проявите на скръб в Северна Корея придобиха всеобщ и повсеместен характер. Но наистина ли толкова силно чувстват хората тази загуба или се държат така просто, защото така трябва?

Севернокорейците взеха пример от телевизионната водеща, която съобщи новината – тя беше облечена в черно и едва сдържаше сълзите си, пише Би Би Си.

След това сълзите, риданията и ударите с юмруци по асфалта станаха повсеместно явление.

Мъжете и жените се оказаха във водовъртежа на всеобщата безконтролна истерия. „Как можа да ни остави?“, през сълзи казва севернокорейка.

Картината прилича на всеобщия траур в страната след смъртта на бащата на Ким Чен Ир – Ким Ир Сен през 1994 г. Толкова истинска ли е тази скръб?

Психиатърът и писател Антъни Даниелс твърди, че не може да се отговори еднозначно. Той е посетил Северна Корея през 1989 г. в състава на британската делегация за Световния фестивал на младежите и студентите.

„Тук са примесени страх, ужас, неопределеността на бъдещето, всеобщата истерия и може би искрена тъга. Трудно и да се каже какво наистина изпитват всъщност хората и едва ли някога ще научим това. Има огромни различия в културата. При това не бива да забравяме, че си имаме работа с режим, при който хората са длъжни да изпълняват всичко, което не е забранено, затова не може ясно да се каже какво става в сърцата на хората“, казва Даниелс.

Той твърди, че по време на посещението през 1989 г. не е видял демонстрация на емоции освен очевидната обща истерия.

„Когато бях на огромен стадион и се появи великият вожд Ким Ир Сен, всички наоколо станаха и започнаха да му се покланят. В прекия смисъл да се покланят и да крещят. Възможно е тези хора да не са могли да не правят това от страх, но в същото време те наистина да са изпитвали преданост към великия вожд. Когато умря Сталин, хората също плачеха по улиците, но не толкова мащабно и пронизително както в Северна Корея“, продължава разсъжденията си Даниелс.

„В по-малки мащаби подобно нещо се е виждало и в западни страни, когато хората е трябвало да излеят емоциите си. След смъртта на принцеса Даяна някои се страхуваха да бъдат бели врани в общата маса на скърбящите. Но това коренно се различава от случващото се в Северна Корея“, твърди писателят.

Писателката Барбара Демик пише в книгата си „Няма на какво да се завижда: Животът на обикновените хора в Северна Корея“, издадена през 1994 г.:

„Млад студент от Пхенян нищо не чувстваше в душата си, докато всички наоколо ридаеха. Цялото му бъдеще зависеше от това как ще плаче. И това не засягаше само кариерата и членството му в Работническата партия, но и самото му съществуване. Това беше въпрос на живот и смърт“.

По думите на Демик младежът се спасил с това, че изкуствено предизвикал сълзене на очите си. След това просто започнал да ридае с останалите.

Според Кери Браун, ръководител на азиатския отдел на Кралския институт по международни отношения Чатъм хаус, за мнозина севернокорейци това е по-скоро естествена реакция. Защото новината за смъртта на вожда кара хората в страната да се замислят за своята национална самобитност, безопасността си и умението си да оцелеят.

Това е народ, който смята, че е в постоянна бойна готовност, като добрият и красив вожд следи всичко. Но не може твърдо да се каже какво наистина изпитват севернокорейците, както и не се знае каква задкулисна борба за власт се води сред управляващия елит.

„Контролът на информацията е толкова силен, че те вероятно са в шок. Затова виждаме всеобща истерия. Но дали това е скръб, каквато сме свикнали да виждаме на Запад, искрена – не знаем“, разсъждава политологът.

„На тях постоянно им говорят, че страната непрекъснато е изложена на нападки от страна на САЩ и „великите победи“ в миналото са били постигнати само благодарение на силното ръководство. Съответно загубата на главата в подобна патриархална система ще се усеща на личностно равнище“, казва Браун.

„Но проявите на скръб през 1994 г. бяха много по-силни. Защото положението на Ким Ир Сен в севернокорейското общество беше много по-значимо. Сега скръбта не е толкова силна и искрена като тогава“, твърди той. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

344

Валентин

преди 12 години

КОГА ЛИ ЩЕ ПОЧНЕ И ТЯХНАТА ПЕРЕСТРОЙКА ЩЕ Е МНОГО ИНТЕРЕСНО ТАЯ СТРАНА КАК ЩЕ СТАНЕ НОРМАЛНА И ДЕМОКРАТИЧНА КАКВИ РЕФОРМИ ГИ ЧАКАТ БЕДНА ИМ Е ФАНТАЗИЯТА НО РАНО И ЛИ КЪСНО И ПРИ ТЯХ ЩЕ ИМА ПРОМЕНИ

343

М.К.Р.

преди 12 години

Така ни караха да се тръшкаме като почина Брежнев!!!!!!

342

Анонимен

преди 12 години

Това са едни много объркани хора.Навярно пропагандата там е убийствена, а наследствената върховна власт прилича по-скоро на абсолютна монархия. Комунистическа държава е неправилен и клиширан израз, там се проповядва "Чучхе" и култ към личността, а като се приеме ,че там"личността" е наследствена можем наистина да съжалим клетите им жители

fallback