Снимка: Getty Images/Guliver Photos
fallback

За да не премине първият учебен ден под девиза “Кога е ваканцията?“, родителите трябва да подготвят своя първокласник как да се чувства добре в училищния процес.

Правилна настройка

За разлика от предните поколения днешните първокласници са посещавали предучилищни занимания, които в някаква степен ще облекчат процеса на адаптация. Но докато инцидентните занимания през изминалата година са били повод за гордост ("аз почти съм голям"), то всекидневното ранно ставане, уроците и домашните много скоро може да се превърнат в товар, смачкващ привлекателността на очакваното училище.

Не трябва да описвате училищното всекидневие като непрекъснат празник с весели приятели, интересни уроци и вкусни закуски от лавката.Това само ще доведе до разочарование и недоверие към родителите ("знаех си ,че нищо не разбират"). Обяснете на детето, че училището е нов етап, изискващ сили и време. Там може да е весело и интересно, но понякога е трудно, но всички трудности са преодолими, особено, когато родителите са наблизо.

Морална подкрепа

Тя е особено важна за новоизпечения ученик. Светът около него става съвсем друг. Дори такива обикновени неща като отиването до тоалетната или бюфета може да се окажат трудни и неразбираеми. Какво остава за четенето на глас и изписването на ченгелчета.

Задължително разпитвайте детето след учебния ден за приятелите, уроците, учителите. Реагирайте внимателно не само на думите (съобразителните деца казват това, което мама и тати искат да чуят), но и на тона, интонацията, изражението на лицето. Не забравяйте да му напомняте, че го обичате и вярвате в него.

Понякога и "децата-звезди" срещат трудности, тъй като не могат да разберат защо учителката така упорито пита онова момиченце, което половин час се чуди над задачата, а не него, който може да я реши на мига. Пояснете, че за учителя е важен всеки ученик, тъй като задачата му е да изучи всички, а не да отдели най-добрия.

Дисциплината в училище

С началото на учебната година детето получава и много нови задължения – да приготви дрехите и чантата си за следващия ден, да напише домашното, ако не е успял в училище... Най-лошото, което може да направи родителят, е да поеме неговите задължения. Така само за няколко месеца: "Дай мама да ти помогне" ще се превърне в "Мамо, пак си забравила да ми приготвиш чантата". Разбира се, в началото може да му помагате, но не и да правите нещата вместо него. Дори може да направите таблица, на която всяка вечер да отмятате задълженията.

Критиката

Вторият важен момент са оценките. Критиката тук е лош помощник. Първо, повечето от децата и без това страдат от неуспеха си, и второ, детето бързо изгражда имунитет към родителските упреци и тирадите просто минават покрай ушите му.

Критиката трябва да бъде конструктивна: "Как мислиш, защо в упражнението ти има толкова много грешки?", "Хайде да опитаме, преди да съставим изречението, да напишем сложните думи на отделен лист!" Когато се налага, критикувайте изпълнението, но не изпълнителя. Домашното е написано невнимателно, но ученикът е старателен, рисунката е зацапана, но художникът не е мазач, всички правят грешки. И, разбира се, всяка критика трябва да завършва с похвала, не дежурна, а по същество – "рисунката е зацапана, но лисицата има много хитра муцунка, все едно е истинска" или "В текста има грешки, но почеркът е красив и равен!"

Психолозите съветват винаги да наблягате на нещо достойно и интересно в детските постижения. Не просто: "Научил си го добре", а "Четеш ясно и изразително, браво!", "Декламираш като истински артист!", "В началото четеше добре, но в края направи някои грешки, хайде да опитаме пак".

Навременна почивка

Ако усетите, че първокласникът ви наистина е уморен, не спи добре или плаче без причина, организирайте му малка ваканция. По средата на учебната седмица отидете на кино, сладкарница, в парка. Просто така – без причина.

Подобни празници на "непослушанието" ще смекчат отношението към ученето. Най-важното тук е да не се поставя акцент върху това, че "бедното дете се е измъчило от учене", нека това да изглежда като най-обикновена изненада.

 

Здравословният подход

Важен фактор за успеваемостта и настроението е доброто физическо състояние на детето.

Пълноценен сън

Ранното ставане и липсата на следобеден сън са стрес за детския организъм. Недостигът на сън уморява детето по-бързо, води до неврози и дори предизвиква затлъстяване. Осигурете на детето поне 10 часа сън. Редовното недоспиване понижава работоспособността с 30%.

Правилно хранене

Чудесните рекламни кексчета, плодови млекца и сокчета, кренвиршите и белият хляб са любимите детски продукти, но всъщност са най-вредния източник на захар и мазнини. Децата, които не закусват пълноценно, страдат от излишни килограми и учат по-лошо, тъй като имат недостиг от витамини.

Сутрин първокласниците трябва да хапнат зърнени храни като каша или пълнозърнест хляб, плодове и млечни продукти без добавки. За да стане още по-сложно, специалистите съветват родителите да приготвят закуската красиво, така детето ще получи положителен заряд още от сутринта.

Щадящо натоварване

Безусловно музиката допринася за духовното развитие, рисуването – за фантазията, спортът е полезен за тялото, а френският звучи красиво. Но, натоварвайки детето с внушителен брой занимания, вие рискувате да го докарате до нервен срив и жестока преумора. Дори детето да се интересува от повече неща, постарайте се да ограничите на 1-2 извънкласните му занимания. Заниманията не трябва да са повече от едно на ден. Поне един ден от седмицата трябва да е свободен от всякакви допълнителни занятия.

Чудейки се между приложните изкуства и спорта, изберете подвижната форма на заниманията, за съжаление на повечето компютъризирани деца не им достига именно движение.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

11

74 набор

преди 12 години

Аз учих по експериментална програма, в първи клас бяхме в училище по цял ден, като от 2 до 4 шестгодишните спяха, а ние играехме на двора, след това имахме още 2-3 часа. Не си спомням да ми е било трудно или натоварващо. Синът ми, който вече е 5 клас, първите 3 години оставаше на занималня следобед, училището осигуряваше това дори преди да стане задължително. Бяхме много доволни от игрите и разходките следобед, а и отлично ги подготвяха за следващия ден. Всичко това в държавно училище в странат

10

Анонимен

преди 12 години

До 4-ти клас вече е *** като разпрани! Пълна деградация

9

momo

преди 12 години

Спомням си, че с нетърпение очаквах да стана първокласник. Не знам как, но родителите ми бяха успяли да изградят в мен представа, че да си ученик е хубаво. Вече можех да чета, пиша и малко да смятам, така че не ми беше трудно. Спомням си обаче, че дори след 5-6 часа се чувствах уморен. Не знам как ще издържат децата сега по 10 часа в училище. Това е улеснение за работещите родители, но според мен в българските училища просто няма условия децата да стоят там толкова дълго - няма какво да правят..

fallback