За своите фенове те са милички дребосъци, картина на идилията, симпатични палавници със специфичен начин на изразяване. За френския автор Антоан Буено напротив, те въплъщават най-лошите стереотипи и предразсъдъци. И двата лагера имат предвид смърфовете – онези сини същества, създадени от белгийския илюстратор Пейо през 1958 година, пише Spiegel.

Дребосъците живеят в хармония в малко село в гората. Единствената заплаха в техния приказен свят е подлият Гаргамел и проскубаната му котка Азраел. Но с чувство за хумор и под ръководството на татко Смърф те се справят с всички предизвикателства.

Комикси и анимационни филми разказват приключенията на смърфовете, допълнително малките сини дребосъци са правили реклама на шоколад, сладки, масло. Като се добавят пластмасовите фигурки, плюшените играчки и видео игрите, смърфовете се превръщат в доходен бизнес, който от смъртта на Пейо през 1992 година се управлява от сина му.

В тази търговска идилия обаче се появи една книга с ефекта на бомба. „Малка синя книга“ на Антоан Буено представя приказния свят на смърфовете като объркана, нездрава конструкция.

Обществото на смърфовете, обяснява ученият от парижкия Институт за политически науки в неговия „политико-критичен анализ“, бил „архетип на тоталитарна утопия, белязана от сталинизъм и националсоциализъм“.

Издържаната в най-добрия социологически жаргон теза на автора предизвика истински бунт сред феновете още преди излизането на книгата. В интернет авторът е залят от обиди, аргументите му са разпарчетосани до последната подробност, получавал дори за заплахи за физическа разправа, разказва сам пред френско радио.

При това социологът не обвинява Пейо в умишлени действия, най-вероятно стереотипите били репродуцирани несъзнателно.

Авторът прилага безброй доказателства. Смърфовете живеят в общество, което се самозадоволява, заедно строят мостове и къщи, частната собственост е непозната, както и средства за разплащане, а всички дребосъци са подчинени на татко Смърф.

И тук диагнозата е поставена -  става въпрос за прикрита възхвала на колективизма и съответно култа към лидера, както някога при Хитлер.

Идва и единствената жена – Смърфиета, която с русите си коси се превръща в обект на смърфските чувства – безспорно отражение на арийския идеал.

Други доказателства? Още първият комикс (“Черните смърфове”) конфронтира послушните дребосъци с една „расистка заплаха“. Те стават жертва на своите противници с цвят на туш, които общуват чрез малоумни звуци и с ухапване превръщат сините смърфове в подобни на себе си.

За Буено всичко е ясно – зад тези образи се крие постколониална идеология, ясен расизъм в одеждите на черно-синя класова борба. И архиврагът Гаргамел с котката му носи чертите на антисемитска карикатура.

Всичко това е наука или е виц? Или най-вече натоварена с PR спорна творба.

Антоан Буено е разностранен талант - телевизионен водещ, университетски преподавател и изследовател, работил както за дясната Съюз за народно движение, така и за президентския кандидет на либералите. Преди шест години вече опита да създаде вълнение с тезите си – тогава под формата на роман, но нещата отшумяха.

Затова пък „Малка синя книга“ може да стане пазарен хит. Оборотните скандали са гарантирани, макар междувременно Буено да обясни, че разбира анализа си като интелектуална игра.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase