На 38 години, архитект и докторант по икономика от Лондонския университет, Сейф ал-Ислам не е живял и ден, в който прочутият му баща да не е бил на власт. Като първа рожба от втората (и далеч по-обичана и уважавана от първата) съпруга на полковник Кадафи – Сафия Фаркаш, Сейф естествено заема позиция като втора сила в династията след „вожда на революцията”.

Още в началото на бунта срещу режима тъкмо той застана пред цялата нация в най-тежкия момент от 41-годишното авторитарно управление на баща си. Муамар Кадафи натовари Сейф ал-Ислам с отговорността да представи позицията на властта за набиращите сила протести в цялата страна.

Синът защити своя баща и неговата „революция”, както приляга на един истински син. Със силни, непоколебими думи за битка до последния човек. Но в същото време наследникът на Кадафи говори и за промени, за отстъпки. Говори, облечен в костюм и вратовръзка, а не в причудливо облекло от бедуинска шатра, както прави баща му.

Изглеждаше, че Муамар Кадафи е изиграл поредния си хитър ход. Какъв по-добър начин да опиташ да тушираш напрежението от това да те защити човек, който мнозина определят като твоя противоположност?

Е, до туширане определено не се стигна. С разрастването на конфликта обаче Сейф ал-Ислам продължи да е лицето на режима, вече редом до решилия се на публични изяви баща. Синът не спираше да дава интервюта, уверявайки, че съкрушителният разгром на бунтовниците е неизбежен.

Дори малко преди решението на Съвета за сигурност на ООН за забрана на полети над Либия обяви, че до падането на съпротивата остават не повече от 48 часа.

През всички дни на практическата гражданска война в Джамахирията, Сейф ал-Ислам продължи да поддържа реномето на далеч по-уравновесен, по-умерен и по-приемлив за опозицията политически лидер в сравнение с баща си Муамар Кадафи.

Синът е образован, говори свободно английски, оглавява благотворителна фондация. Тя често е приемана за символ на лицемерието на Кадафи-старши, но не може да се отрече, че под ръководството на Сейф ал-Ислам организацията има дейно участие в преговорите с ислямистки фундаменталисти за освобождаване на заложници по целия свят, особено във Филипините. 

Приеман добре от западните дипломати, синът на Кадафи дори има публикации в New York Times.

Не на последно място той си е изградил образ на правозащитник и активист за отваряне на либийската икономика, за демократични и институционални реформи в Либия, които биха дали повече права на хората.

И докато за полковника радикалните ислямисти в Джамахирията са „бесни псета” и „терористи”, Сейф ал-Ислам издейства освобождаването на 110 затворника – предполагаеми членове на Либийската ислямистка въоръжена група, чиято идеология е насочена към свалянето на режима.

В общи линии става ясно защо синът е считан за почти пълна противоположност на баща си. Неслучайно през 2006 година Сейф напусна Либия, защото открито се противопостави на политиката на Кадафи-старши. Впоследствие изгнанието приключи бързо.

В началото на бунта възникна въпросът дали либийците и целият свят не виждат компромисната фигура, която ще осъществи процеса по смяна на управлението в Джамахирията?

Преди две години синът категорично заявяваше, че няма интерес в „наследяването” на властта от баща си.

Дори позицията му да се променила, ролята, която изигра през последните седмици, не е добра „предизборна кампания“. Лоялността на сина към бащата изтри лекия щтрих на бунтовник от образа му.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Бунтът в Либия