В тихата снежна вечер на 28 януари една новина отекна от ефира на БНТ. Тя отекна по-силно от камбаните на храм „Св. Александър Невски”, профуча покрай Софийския университет, прелетя над НДК и подмина като малка гара Атомната електроцентрала в Козлудуй.

Оказа се, че българският строеж на XX век е... Димитровград, а изборът му с 60,69% от гласовете е безапелационен.

Какво значат тук някакъв си АЕЦ със 7,98% и храм „Св. Александър Невски” с 4,65% от гласовете. Софийският университет пък крета като тройкаджия на трето място в класацията с около 5-6%, да не издребняваме за десетите и стотните.

Важното е, че Димитровград е строителната емблема на страната. Град, в който повечето българи със сигурност не са стъпвали, защото той нито е курортен, нито се намира по пътя за морето или друго особено посещавано място, като Рилския манастир например.

А чуждите туристи и дипломатите просто не знам дали са го и чували. Новите посланици винаги бързат да отидат до Копривщица, до Стария Пловдив, да си купят някой чипровски килим и сладко от диви ягоди, а после в интервютата разказват колко им харесват шопската салата и греяната ракия. Не съм чул някой да посещава Димитровград, освен ако не е по бизнес.

Сега екипите, които подготвят речите на новоназначените дипломати, ще трябва да включат любезности и за Димитровград. От една седмица имаме нов американски посланик, който пред столичен всекидневник призна, че идва за първи път у нас, но три въпроса по-късно спомена, че иска да обиколи Родопите. Онзи ден дори ходил до Боянската черква, но нито дума, нито стон за Димитровград.

Сериозен пропуск за добре подготвения му екип, който му бе подшушнал да цитира Иван Вазов при първата си изява пред медиите.

Но да оставим чужденците и да се върнем към Димитровград – града на Пеньо Пенев и постмодерната звукозаписна индустрия. Досега в кампанията на БНТ „Българските събития на XX век” нито една категория не е била спечелвана по толкова категоричен начин, ако не броим Шестия сърдечен тон, който с 57,18% стана научно постижение номер 1.

Дори вездесъщият чушкопек и Девети септември 1944 г. постигнаха едва 24-25%. От математическа гледна точка нещата като че ли са ясни. Просто активността на 28 януари е била малка и няколкото хиляди гласа на патриотично настроените димитровградчани лесно са образували 60% от общия вот.

(Едва ли някога от БНТ ще обявят броя на гласувалите, защото това е свързано с финансовата част на проекта.)

И за да не ме упрекват в регионални пристрастия, веднага уточнявам, че аз също съм от провинцията. Много харесвам родния си град с правите улици, липите, Аязмото и операта (макар и изгоряла), но не бих гласувал за него, когато трябва да се избере нещо на национално ниво.

Представете си да има гласуване за най-хубав природен парк и всички заралии да се вдигнат на крак, за да победи Аязмото вместо Рила, Пирин или Централния Балкан примерно.

Какво спечелихме от снощното гласуване. Няколко хиляди самодоволни жители на Димитровград, няколко щастливи фенове на бригадирското движение, пръснати из страната, които с треперещи ръце са пратили SMS за 60 стотинки, и няколко милиона българи, които няма да са доволни от избора.

Но такива са правилата на играта. Който гласувал, гласувал. Димитровград се ожени за първото място. Аз си посипвам главата с пепел, че останах пасивен и не дадох своя вот за Софийския университет. Щях да го направя не от лично пристрастие (завършил съм друг университет), а защото сградата е красива и позната на всеки, а и почти всички българи са минавали поне веднъж покрай нея.

И по-важното – тя е създадена, за да задоволи естествения стремеж на хората към познание. А не по каприза на шепа диктатори, упражняващи се в социално инженерство.

Добре поне, че в кампанията на БНТ няма категория „Най-добър автомобил”, защото нали знаете какво ще стане с гласуването, ако един от възможните отговори е „Тунингован Голф двойка”.

Ето кои са победителите в първите 8 категории. Следващия четвъртък е гласуването за „Атентати”, а след две седмици е ред на последната група събития – „Абсурди и куриози”. Ще бъде интересно. Обещавам да гласувам.
 
Военен успех
Дойранската епопея – 36,04%

Научно постижение
Шестият сърдечен тон – 57,18%

Културно събитие
Българското оперно чудо – 29,26%

Революция в бита
Чушкопекът – 25,51%

Политическо събитие
9.09.1944 г. – 24,29%

Спортно събитие
Покоряването на Еверест, Христо Проданов, 1984 г. – 19,96%

Любовна история
Никола Вапцаров и Бойка Вапцарова – 31,67% 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase