След февруарската истерия около онлайн кандидатстването в детските градини в София, перипетите продължават.
Знаех си аз, че не може да е толкова лесно тръгването на детска градина.
Седмица преди приемната дата, с гордо вдигната глава и куп медицински бележки, с резултати от всички телесни продукти на детето ми, се запътвам към въпросната ЦДГ (целодневна детска градина).
На вратата ме посреща изключително учудена госпожа, явно подразнена от ентусиазма ми, и ми заявява, че, както виждам ремонтът тече и изобщо какво си въобразявам.
Чувствайки се поласкана, че изобщо съм сред богоизбраните, чието дете има възможността да посещава това заведение, смирено питам кога ще приключи ремонтът.
- След една седмица.
Чудесно! Все ще я избутаме някак. Ама отпуска вече няма. Баби няма. Слава богу – разбрани работодатели са насреща.
Пет дни по-късно, поучена от горчивия си опит, отивам да попитам отново. Всичко е наред. В понеделник започваме.
Една нощ сънувам кошмари „Абе не може да е толкова хубаво. В България сме все пак.“ Обаждам се в петък. Плахо.
-В понеделник сме на градина, нали?!?
-Аааааа, не! ( гръм и мълнии)
-Е, какво правим.../чувството ми за богоизбрана ме напуска/
-Отидете в градина № ХХХ.
Вярата в доброто се завръща.
Във въпросната градина ме гледат накриво.
Защо подлагам на стрес детето си (а всъщност имат предвид себе си). То пък за потвърждение започва да си блъска главата в стената.
Обещавам всичките сладоледи и бонбони на земята, само да престане.
В същото време си мисля.
Що, бе? Що, бе госпожо Фандъкова, не организирахте конкурсите за ремонтите на детските градини, така че да съвпаднат с летния сезон.
Защо, след като в информационната система се съдържат всички данни на родителите на приетите деца, никой не си направи труда да уведоми навреме за отложения прием, за да може родителите да имат време за реакция.
Времето на неработещите баби отдавна отмина.
В изблик на ярост и безсилие, пред явния непукизъм на общината към проблема, се бях заканила, че ако не намеря кой да ми гледа детето, ще го оставя на Московска да ми го гледате, докато приключи ремонтът.
Може да ми благодарите, че не го направих. Проявих разбиране.
А вие?
Автор: Евгения Гигова
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
33
даймянова
преди 15 годиниТи нормална ли си бе?Селянко дива..."жестока"...А ти от кое село си до6ла?аааааааааа?Благодарение на нас родителите тези злобарки от детските градини са там и полу4ават заплати за това 4е цял ден им кре6тят като ненормални и какво ли о6те не жсе негативно отно6ение кам децата.Но такива като теб няма как да го разберат за6тото ти едва ли си майка и едва ли някога 6те баде6.А пак дори и да си сигурно и кам детето си така"жестока"за6тото един нормален родител това не може да го каже.Разбрали ме селянко?Така 4е не се обаждай неподготвена по тези теми остави това на нас РОДИТЕЛИТЕ за6тото ние ''милите майки"зна6 ли колко ги оби4аме такива като теб.Злобарки смотани който от злоба не могат да си намерят място...Не се обаждай неподготвена пак ти казвам ИЗЛАГАНЕ пак и това да разсаждава6 явно не е твоя работа..."жестОкА"по скоро смотана си ти...
32
Истината е че трябва да върнат софийското жителство и вскички селяни на село!!!И да не се оправдават с високи заплати - в момента и в прованса се дават добри заплати, а и стандарта на живот е по нисък и съответно с по-малко пари се живее добре.В крайна сметка в София е съсреодоточен предимно администрацията, а повечето производства са в привинцията - та какъв е извода - не е въпроса в парите, а в това, че не Ви се работи в производство, а на бюро.Свидетел съм как хора от бранша не могат да си намерят работници, независимо какви пари дават. Е това е истинатат - МЪРЗЕЛИВИ СМЕ.Аз съм отрасъл в София и си спомням времена когато със седмици не можеш да чуеш селска реч, а сега с дни не мога да чуя софийска дум, само мекат, чекат и т.н.
31
zoa nenova
преди 15 годинив бургас в 10 градина сложиха тиксо наустата на детето ми да не говори и нищо мьлчание а кажете какво да правя и аз да мьлча