1. Настаняваш магазина си в трафопост. Той е сгушен в междублоковото пространство и около него почти винаги има малка градинка с 2-3 пейки, счупена улична лампа и десетина дървета.

2. Минават години и всички свикват с магазина. Дори по-младите изобщо не помнят времето, когато трафопостът е бил само трафопост. Много е важно обаче през всички тези години да не правиш никакви подобрения, за да не си помислят хората, че си мека Мария.

Не асфалтираш 20-те квадратни метра до входа на склада и камионите на доставчиците газят в калта, която после разнасят по улиците. Хвърляш огромно количество празни кашони във всички близки контейнери, само не и в тези за хартия.

3. Тихомълком отрязваш половината корона на 30-годишен орех (това дърво е включено в “Червената книга”), защото листата му падат върху покрива на бакалията и трябва да ги чистиш. Мислиш си, че никой няма да те усети.

4. Да, ама те усещат. Хората, които са засадили ореха, живеят отсреща и искат внуците им да играят на сянка, а не сред градска пустиня.

Тогава ти пишеш молба до общината, че искаш да облагородиш градинката до магазина, защото в гъстите храсти се събирали много наркомани, а коренната система на дърветата подкопавала устоите на трафопоста и пречела на кабелите да снабдяват с електричество твоя обект (тук общинските служители проронват сълза от умиление; каква доблестна и безкористна гражданска постъпка).

5. Отсичаш целия орех. В тази стъпка не е нужно да проявяваш други активности, защото само по себе си отсичането е величаво дело. Преминаваш към стъпка 6.

6. След като страстите орехови се уталожат, изпращаш шпиц команда, която да резне и някои по-малки дръвчета, които не са нито в “Червената книга”, нито в “Зелената тетрадка”, нито пък в “Синия тефтер”.

Междувременно даваш 2 000 лева на домоуправителя на един от близките блокове, за да се подпише от името на всички съседи, че нямат нищо против магазинът да се разшири.

7. Будни граждани, които за щастие не са на работа от 9 до 17 ч., забелязват резитбата от точка 6 и искат обяснение. В този миг твоите агенти ловко покриват пънчето на току-що отрязаното дърво с кашон и обясняват, че режат само клони. На ползу роду!

8. След два-три дни започваш да ограждаш градинката и вече на всички става ясно, че имаш разрешение за строеж. Мърлявата и тясна бакалия най-накрая ще се превърне в голям супермаркет.

Другата полза от унищожаването на градинката е, че наркоманите, вече нямайки къде да се събират, ще влязат в правия път. Вместо опиати ще си купуват натурално сокче и сиренце. От твоя магазин.

9. Поставяш на касата в магазина тетрадка, в която събираш подписи на граждани, жадуващи за по-просторни търговски обекти. Хората, които живеят през два-три блока, се подписват.

Тяхната микроградинка си стои, какво ги интересуват пейките пред блок 133. В същото време няма тетрадка за подписи “против”.

Всякаква прилика на описаната схема с магазин ДАР, находящ се на ул. Видлич 12 в софийския квартал Хиподрума, съвсем не е случайна.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: