Илюстрация: iljakarsikas.com
fallback

Неведнъж съвсем безсрамно съм заявявала, че изобщо не искам да знам какво се случва в тази държава.

Това ми е струвало доста упреци от колеги-журналисти и незаслужено ниска оценка от преподавател по най-нова българска история, който не беше съвсем съгласен с тезата ми, че е абсолютно безсмислено зубрене да научиш наизуст всички правителства, министри, вотове на недоверие и доверие и президенти след 89-та.

За сметка на това ми е дарило доста ситуации, в които абсолютен пацифист и крайно аполитичен тип като мен се е измъкнал с най-невинното “наистина нямам представа за какво говорите”.

Наречи ме апатично жалко подобие на журналист, но наистина съжалявам, че имам представа от балканска история и това знание ме докара до няколко сериозни спора около статута на Косово.

И на фона на иначе тоталното ми, нарочно и щастливо безхаберие, наистина трябва нещо сериозно да ми направи впечатление, за да се откъсна от моите си неща и да напиша текст като този.

Е, тия дни се случи. Онова, което събуди такива нетипични за мен емоции, е свързано буквално и със ставането от леглото. Започнах да се будя малко по-рано и безсъниците ме доведоха до кафеварката и сутрешните телевизионни блокове.

Всичко започна с дебатите около Могилино, продължи с трагедията във влака и беше регулярно прекъсвано от насилието в училищата. Не инцидентите обаче ме ядосаха (на тях реагирах като всички останали, предполагам).

Ядоса ме тоталното безхаберие на българските журналисти как точно трябва да се отнасяме към аудиторията при такива случаи...

За всички отдавна е ясно, че българската журналистика е кампанийна и проблемът на нацията се оказва онова, което пазачите на входа са решили, че е най-скандално за момента.

По тази причина в медийното пространство едни болни деца се размахват наляво и надясно и докато се реши "какво да ги правим", най-зловещият проблем се оказа, че един кмет – заради чист популизъм, или от добра воля – реши да направи къщички за тях в центъра на някакъв си квартал.

Тогава сякаш за първи път злодеите придобиха лице. И това лице, което отнесе цялата вина за Могилино, се оказа... на няколко обикновени човека.

Това се случи, защото явно водещите на сутрешните блокове през деня спят, за да станат рано и да проповядват морал и човечност за "Добро утро". Те започнаха да раздават правосъдие с голямата резачка, без изобщо да премерят преди това.

Те казаха, че “трябва да си малоумен”, за да не искаш децата близо до къщата си.

Те се изненадаха, че кондукторите във влаковете заключват вратите.

Те се потресоха, че 5 тийнейджърки са се сбили на улицата.

Без повече цитати, си представи следната ситуация: един селянин – в най-буквалния смисъл на думата – човек от село, с много нисък социален статус и очевидно – не особено изрядна хигиена - пътува пред мен в маршрутката.

Пътуват и една девойка с наднормено тегло, един изключително безвкусно облечен младеж, облят с тонове парфюм и също толкова лишената от вкус негова приятелка. Последните трима в продължение на половин час правят толкова грозни коментари по повод миризмата на човека, седнал пред мен, че ми става неудобно.

Мълча си, разбира се – споменах, че хич не съм активен гражданин. В някакъв момент тримцата изчезват, а човекът се обръща на една страна и се разплаква с такива сълзи, че дъждът отвън се засрами за несериозността си и спря. Утре, повярвай, по-пълната девойка също ще реве някъде, обидена от нечии еротични фантазии за манекенки.

Защото никога не се замисляме какво причиняваме на другите със собствената си безпардонна и нагла нетолерантност.

Сега ще се върна на изброените случаи и ще попитам “има ли някаква причина цял квартал за една нощ да събере подписи срещу къщичките и да излезе по медиите твърдо решен да отстоява позицията си?”, “кой точно е виновен за трагедията във влака?”, “нормално ли е тийнейджърки да се бият по улиците?”.

Ето и отговорите:

Знаете ли какво си мислят мнозинството българи за Могилино? Ей, сега ще ви го формулирам: “Тити плаче на екрана, аз ще дам 1.50 по GSM-a и това ще го накара да се усмихва пак.”. Признай си - и ти, и твойта майка също, че изобщо не би прегърнал идеята деца с увреждания да живеят в апартамента до теб.

Признай си, че наистина, ама наистина би дал половината си живот, за да не бъде твоето дете такова.

И ако някаква съвест те гризе за тази позиция, сега ще те оправдая. Ти най-вероятно нямаш никаква идея какви са тези деца, какви са уврежданията им, нуждите, възможностите.

Като снега всяка година, тази трагедия ни изненада, завари ни по бели гащи и с бели петна в съзнанието какво точно се случва. И според мен хората реагираха така, защото никой не си е направил труда да им каже за решението, да им каже за децата, специфичните им нужди и ползата или вредата от тяхното интегриране.

Толерантността за другия е пряко свързана с познанието за него. Доказателствата са във всеки учебник по социология.

На въпроса с трагедията във влака, ще отговоря точно с едно изречение:

Ако утре човек се пребие в асансьор във висок блок в "Дружба", "Надежда" или “Обеля” големият проблем и виновник ще бъде същият – ние, които нямаме никакви граждански пориви да си искаме правата и да ги защитаваме и те, които така и не смогнаха да се погрижат за хилядите проблеми с безопасността на гражданите.

За децата можем да си говорим до утре, но явно проблемът в пернишния случай наистина беше, че “имаше кой да снима с телефон” (според една от сутрешните водещи).

Ами то по принцип има два варианта – да знаем и да не знаем. Да виждаме и да не виждаме.

Изобщо, хубаво е да си говорим за проблемите на децата, но май по-полезно е да говорим с децата. Не съм тийнейджър от три години и за този период нещата не са се променили особено.

Затова си позволявам да предположа: вчерашната случка в маршрутката, несъответствието в мненията на съдещите журналисти и съдените граждани, недоумението пред проблемите в инфраструктурата и ужасните престъпления на малолетни се случват, защото напоследък сме забравили да общуваме.

Всичко, което идва отвън, си остава там поради невежество. Ако съобщенията от външния свят не съответстват на вътрешния ни монолог, пропусквателната активност на съзнанието ни е нулева.

За да излезе нещо навън (извън главата, семейството и аверите за по ракия), трябва то пряко и своевременно да ни застрашава. Ако не е така, не ни се харчат пари и нерви за профилактика. Дори глас не ни се харчи...

Ето ти и предложението: слушай и говори. И се огледай - плаче ли някой в маршрутката до теб...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

60

преди 15 години

Здравейте,Аз работя тази работа от 2 месеца и да си призная в началото не вярвах да се получи точно това, което полагам. През февруари 1999 година в САЩ стартира първата компания, която започна да плаща на Интернет потребителите за прекараното от тях време, за да им гледат рекламите. Регистрирайки се към тази компания получаваш уникално потребителско име и парола, след това иа монитора и по нея започват да текат реклами. През това време ти може въобще да не гледаш самите реклами, а да си вършиш друга работа с компютъра.. Важното е рекламите да вървят по лентата и индикаторът $ да свети в зелено. Регистрирах се на шега, защото нищо не можех да загубя, а исках и допълнителни доходи. Сега след 2 месеца получавам доста добри доходи за усилиятаКликни тук!!!http:// .cashfiesta.com/php/join.php?ref=ruslanskyЩе се зареди анкета, която трябва да попълните на латиница. Всички полета са задължителни. Бъдети внимателни при попълването на формата, тъй като именно с тези данни ще доидат Вашите чекове! Данните са примерни! Login: (изберете логин за вход в системата) 1234 Password: (парола) 5555 Verify Password: (повторете паролата) 5555 First, tell us where we can send your checks (на този адрес ще Ви пращат чековете) First name: (Вашето име) Last name: (Вашата фамилия) Street address: (адрес: улица, номер,......) City: (град) Zip/Postal code: (пощенски код) State: (Щат - оставете not selected) not selected Province: (регион) Country: (страна - изберете Bulgaria) Bulgaria E-mail address: (Вашия e-mail РАБОТЕЩ) Verify e-mail address: (повторете Вашия e-mail) Now, please tell us more about yourself Age: (вашата възраст) Education: ( образование) Gender: (пол, мъж или жена) male (мъж) female (жена) Annual household income: (годишен семеен доход, колкото по голям толкова по добре) $50,000-$69,999 Additional Information Please tell us why you use Internet: тук сте длъжни да посочите вашите интереси. Колкото повече толкова по добре - отметнете 12-15. What do you search for or buy online: (какво Вие търсите да купите) отметнете 10-14 позиции Earn cash by subscribing to receive email: (отметнете ако искате да печелите като получавате рекламни писма, препоръчваме да не го включвате) Payment Information Preferred check size: (минимална сума на чека) $50 Referral Information Referred by: номер, име на Вашия реферрал/във вашия случай ruslansky/ I have read and understand the Member Agreement (Съгласен съм с вашите условия - задължително го отметнете) отметка Натиснете Submit Registration Започваме работа 2. Отивате на графа Member - кликате там, пишете в кутийките името и паролата, с които сте се регистрирали, натискате Login и влизате във вашия Account. 3. Намирате графа Download - от там изтегляте една малка програмка, която колкото и лоша да е връзката Ви, в най-лошия случай се изтегля за 2-3 минути. 4. Когато включвате вашият компютър първата Ви работа ще е да стартир

59

Тъжна

преди 16 години

"Защото никога не се замисляме какво причиняваме на другите със собствената си безпардонна и нагла нетолерантност."

58

преди 16 години

"Поредният низ от красиво-ялови слова..." от номер 22. Ето това казва повече от цялото ти есе!! и ако ти си неспособна да утешиш плачещ човек в маршрутка, и за да затвориш устата на няколко пубера, по-добре изобщо не сядай да пишеш - нямаш какво.

fallback