Екатерина Дафовска – единствената ни златна медалистка от зимна олимпиада, за спорта, приятелствата, предизвикателствата и ролята ѝ в инициативата “Нестле за Живей Активно!”
През зимата се чувстваме по-демотивирани да бъдем активни. Вие, като бивш професионален спортист и посланик на “Нестле за Живей Активно!”, какво бихте казали на читателите ни, за да ги мотивирате и убедите, че да спортуваш през зимата е важно, зареждащо и полезно? Как да запазят стимула и желанието да спортуват и да се хранят правилно през този сезон?
Като бивш професионален спортист смятам, че е много важно още от ранна възраст да знаем за ползите от спорта – той възпитава, учи на дисциплина, удължава живота и създава здравословни навици. С огромно удоволствие вече 5 години участвам в “Нестле за Живей Активно!” и съм щастлива, че заедно успяваме да предизвикаме хората да бъдат активни.
Разбира се, през зимата по-трудно намираме мотивация да излезем и да се раздвижим. Дори и аз, която съм свикнала на спортна дисциплина забелязвам по себе си, че през зимата си позволявам на забавя темпото. За да избегнем това, съветвам всички да не намаляват активността си през зимата, тъй като спортът поддържа нивата на енергия и повдига настроението, укрепва имунната система и се бори със стреса и негативните мисли.
Спортът и здравословното хранене вървят ръка за ръка. Активният начин на живот ме е научил, че за да постигнем добри резултати, трябва да си изградим балансирано меню, към което да се придържаме. Ако търсите идеи за интересни тренировки и предложения за здравословна храна, може да ги намерите на nestle.bg в 30-дневния наръчник на “Нестле за Живей Активно!”, който е под надслова Прескочи дивана. Така ще имате програма, която да следвате и няма да имате оправдания да не направите движението и балансираното хранене част от живота си.
А обичате ли зимата? Тогава, разбира се, тренирате на открито. Имате ли тренировки на закрито и какви са те? И какви по-специални грижи полагате за здравето си през този сезон?
Зимата е любимият ми сезон. Обичам когато навън има много сняг и всичко е покрито с бяла покривка. За съжаление, последните зими не са такива, каквито ги обичам - снежни и мразовити. Разбира се, планината е красива и през зимата и през лятото, но определено предпочитам зимата.
Ние целогодишно тренираме на открито, защото биатлонът го изисква. Само при много неблагоприятни метеорологичните условия тренираме на закрито. Тогава използваме фитнес залата за различни силови тренировки. Също така, с децата от школата се упражняваме с пушка на закрито.
Макар да съчетавам активното движение и балансираното хранене, бих казала, че имам слаба имунна система, което доведе до боледуването ми 2-пъти тази зима. Приемам различни хранителни добавки, но въпреки това се разболявам сравнително често. Вярвам, че натрупалият се стрес е главна причина за сриването на имунитета. Но спортът определено помага да засилим имунитета и да бъдем здрави.
След като зимата е любимият Ви сезон, предполагаме, че знаете как да се обличате подходящо за студа навън. Можете ли да споделите някои съвети?
Дори и след толкова години тренировки навън в много ниски температури, все още ми е много студено през зимата. Аз съм доста зиморничава, затова се обличам много топло. Ръцете ми са студени постоянно, винаги нося шапка и ръкавици. Когато тренирам задължително слагам зимна екипировка, но зависи и кой точно спорт ще практикувам. Когато съм избрала ски бягането се обличам по един начин, ако ходя на пантене по друг, на алпийско ски каране – по трети. Например, при ски бягането работи цялото тяло, следователно трябва да си по-леко облечен и винаги с термо бельо, като след тренировката сменяш дрехите със сухи. В алпийското ски каране е само спускане надолу, което означава, че трябва да си доста по-добре облечен, за разлика от пантенето, където катериш нагоре. Дрехите на бива да причиняват изпотяване и трябва да позволяват на кожата да диша, затова термо бельото и тънките поларени блузи винаги трябва да присъстват в екипировката.
Спазвате ли някакъв специален хранителен режим, който да помага да поддържате формата си? Имате ли си любимо хапване – нещо, което не ви омръзва?
Ям по малко и съм доста злояда, затова ми е малко по-трудно с храненето. Въпреки това, ястието, което никога не би ми омръзнало са пълнените чушки – червени, зелени, жълти – харесвам ги всичките. Харесвам нашата традиционна кухня и често на трапезата ми има различни български ястия. След тренировка обичам да хапвам нещо леко, но хранително, като напоследък станах голям фен на протеиновите барчета, тъй като не съдържат захар, а са доста хранителни. Харесвам сезонните плодове и вярвам, че е най-добре, ако може да си ги откъснеш директно от градината.
През лятото прекарвам дълго време в планината с приятелки, тъй като много обичаме да берем различни билки за чай, като моите най-любими са мащерка и риган. Друго любимо мое занимание, което събира в себе си здравословното хранене и движението, е брането на гъби. Ходя за манатарки, които след това приготвям за цялото семейство. А за да поддържам добра форма, ограничавам много вредните храни и напитки – избягвам безалкохолни и газирани напитки, захар, а ако ми се хапва нещо сладко, залагам на домашния мед.
Как се съчетават спортът и богата трапеза? Приятното пречи ли на полезното?
Разпускането след тренировка е важна част от възстановителния процес за тялото на един спортист. Колкото повече спортуваш, толкова по-сладко и вкусно ти е след това. На най-високо ниво в професионалните отбори, най-големите спортисти вече са придружавани от собствени готвачи, които се грижат изцяло за тяхното меню, за това да бъде добре балансирано и за качеството на храната. Ние в България, все още не сме достигнали това ниво, но се надявам постепенно да вървим в тази посока. Спортът помага за пречистването на черния дроб и за изкарването на всички вредни токсини от организма на човека, а вредните храни и напитки не влияят добре на състоянието ни. Алкохолът не бива да присъства в режима на един професионален спортист. Изключение може да се направи за една чаша вино, като винаги трябва да сме разумни и да знаем, че всичко в умерени количества е позволено.
Кои от навиците, на които спортът Ви научи ви помогнаха в сегашното ви амплоа - като хотелиер? По какъв начин се грижите за качеството на храната, която предлагате на Вашите гости? Предимно спортисти ли отсядат в хотела ви?
През зимния сезон ни гостуват много спортуващи хора, както и такива, които просто обичат планината. Родопа е магическа планина, която предлага красиви пейзажи, спокойствие и тишина, и привлича много туристи, не само от България. Лятото също имаме много гости, които обичат да ходят на разходки и походи. Хората намират тук спокойствие и спасение от шума и забързаното ежедневие на големия град. Всеки сезон е подходящ за отдих в планината, за презареждане и разбира се, за спорт.
По отношение на храната – ценим качеството и се стараем гостите ни да останат доволни от обслужването. Част от зеленчуците, които използваме, като картофи, моркови и боб са си наше производство, моите родители ги отглеждат в градината си. Много от другите плодове и зеленчуци купуваме от местни производители, тъй като разчитаме на качеството на техните продукти.
Стремим се да предлагаме разнообразна и здравословна храна, да има по нещо за всеки. Също така се съобразяваме с предпочитанията на нашите клиенти, като предлагаме и менюта за вегетарианци и вегани.
Толкова много натрупан опит, спомени и приятели – бихте ли ни разказали някоя забавна зимна история от годините ви на професионален спортист, за която първо се сещате?
Толкова много преживявания съм споделила през годините с куп различни хора. Помня само хубавите, защото така съм си избрала. За това ще споделя с вас една забавна история, която се е случвала не веднъж, но до ден днешен ме разсмива. Когато имахме състезания тип преследване, стартират само първите 60 човека. Когато първият стигне до стрелбището, съдиите спират всички останали състезатели, за да не пречат на живите предавания, които отразяват стрелбата на първия. Аз лично не съм имала такъв случай, но с мои съотборнички се е случвало – в момента, в който съдиите се опитат да ги спрат, те се опитват да ги избегнат – като препятствия, да финтират и да преминат през журналистите. Това винаги много е разсмивало тези отстрани, които наблюдават и чакат изстрела. Има още много истории, за които мога да се сетя, но тя ще оставя за следващото ни интервю. Благодаря за вниманието!
