Снимка: архив, БГНЕС

Депутатите ще обсъдят на извънредно заседание законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на България. Точката е единствена в дневния ред за днес.

Законопроектът бе гласуван на първо четене два пъти - на 6 октомври и 8 декември 2023 г. На 8 декември измененията бяха подложени отново на първо гласуване, след като два месеца по-рано не събраха необходимите три четвърти мнозинство, и бяха приети.

За приемането на промените на второ четене следва за всеки текст да бъде събрано мнозинство от 160 гласа „за“. За да бъдат окончателно приети измененията, след второто четене те ще бъдат гласувани на трето четене в цялост и поименно.

Още по темата
Комисията по конституционни въпроси прие на заседанията си през уикенда промените в Конституцията. С измененията се възприе подходът за непрекъсваемост на законодателната власт. Бе ограничен кръгът от лица, измежду които президентът може да избира служебен министър-председател. Въпреки критиките от професионалната общност по отношение на фигурата на служебния министър-председател депутатите оставиха в кръга председателя на Върховния касационен съд и председателя и заместник-председателят на Сметната палата.

Депутатите от комисията по конституционни въпроси подкрепиха текстовете, с които бе дадена възможност за народни представители да бъдат избирани лица с двойно гражданство. Според приетите разпоредби за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.

Депутатите записаха още, че за президент може да бъде избран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната.

В частта, свързана със съдебната реформа, депутатите приеха председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховният административен съд да могат да се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране.

Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на ВКС и ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избрани пряко от съдиите от всички съдилища, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. Сред изискванията за членовете на ВСС и Висшия прокурорски съвет бе записано, че те са юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15-годишен юридически стаж.

Депутатите се отказаха от идеята за промяна в датата на националния празник на България от 3 март на 24 май.

(БТА)

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase