Снимка: Pixabay
fallback

До 2030 г. се очаква възобновяемите енергийни източници да осигурят между 45 и 50% от световното производство, а до 2050 г. – между 65 и 85%. Слънчевата енергия е най-големият източник на възобновяема енергия, следвана от вятъра. Това заяви министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева при откриването на  панела „Надграждане на последните технологии за индустриална декарбонизация в Централна и Източна Европа“. Той се провежда на българския павилион в рамките на 28-ата сесия на Конференцията на страните по рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 28) в Дубай, Обединените арабски емирства.

За първи път България участва със собствен павилион на конференцията за борба с климатичните промени.

В панела се включиха още изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Мила Ненова, директорът на Инициатива за енергийни фючърси Мелани Кендердайн и д-р Мария Трифонова, научен сътрудник в Програма „Енергетика и климат“ на Центъра за изследване на демокрацията.

„Министерството на иновациите и растежа подкрепя развитието на иновациите в областта на възобновяемите енергийни източници, кръговата икономика, декарбонизацията и водородните технологии“, каза министър Стойчева. Тя заяви, че една от основните политики в областта на иновациите е гарантиране на устойчив дигитален и зелен преход на бизнеса.

Министърът на иновациите и растежа подчерта, че използването на водородни технологии значително ще подпомогне декарбонизацията на българската икономика. Министерството на иновациите и растежа изготви Водородната пътна карта с фокус „зелен водород“, която открива съвсем нов иновативен сегмент за бизнеса и икономиката, както и редица нови инвестиционни възможности.

„България се стреми да бъде сред 20-те страни в света с работеща водородна долина. МИР ще финансира изграждането й в Стара Загора с 16 млн. лв. по европрограмата за Наука и бизнес“, каза още министър Стойчева.
Данните, които министърът на иновациите и растежа цитира, показват, че технологиите за декарбонизация показват най-висок ръст между 6 и 11% годишно, основно воден от изграждането на инфраструктура за зареждане на електромобили и технологии за улавяне, използване и съхранение на въглерод, които заедно се очаква да представляват по-голямата част от инвестициите за декарбонизация до 2040 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

18

Анонимен

преди 5 месеца

Богатствата на огромната терористическа организация Русия стават все по-излишни.

17

икономист

преди 5 месеца

До ФизикИ аз така си мислех, че термоядреният синтез е решението на всички проблеми в енергетиката. За съжаление той е само алтернатива на ядрения разпад, но без отпадъците и с по-голяма ефективност при производството на електроенергия. Освен това по този начин ще се осигури необходимото количество енергия за производство на зелен водород. Обаче са необходими огромни количества редки метали за електромагнитите, които трябва да държат нагрятата плазма на определено разстояние от стените на реак

16

Анонимен

преди 5 месеца

Браво Миллена , Браво Стйкова.... ! Срам ме хваа като гледам какви БГ МИНИстер ви са експерти за нещо за което само са чували.

fallback