Еврото продължи да се утвърждава като втората най-важна валута в света и ще продължи да бъде такава, като по този начин представлява основа за икономическото развитие на нашия съюз. Силната позиция на еврото е и силна позиция за геополитическото влияние на Европа и нейната стабилност.

В същото време, в последните 10 години, популярността на еврото сред гражданите, които го използват - гражданите на еврозоната - също расте – от 66% подкрепящи го през 2011 до 80% през 2021. Комисар Валдис Домбровскис е една от фигурите, оставили най-сериозно своя отпечатък в тази посока.

Когато комисията на Жан-Клод Юнкер встъпи в длъжност през 2014 г., бяхме в ситуацията да учим някои от уроците на световната финансова криза. Кризата тогава ни показа, че саморегулиращите се механизми и контролът само върху парите и инфлацията, няма да бъдат достатъчни, за да постигнем максимален икономически растеж, да предотвратим кризите или да се справим с тях екс-пост. Кризата тогава ни напомни, че финансовият сектор често е в центъра на нашите икономики и може да бъде източник на нестабилност и амплификация на шоковете. В един паричен съюз с произтичащата от него финансова интеграция има фундаментална нужда от механизми като централизиран надзор, застраховане на депозитите и възможности за преструктуриране на банките, които са необходими за ефективното функциониране на цялата рамка.

Разнообразието от шокове, степента на финансова интеграция и взаимозависимост изискват колективни механизми за дисциплина и споделяне на риска. Паричният съюз никога не може да бъде само въпрос на изисквания и предположения, че отделните държави членки се държат по подходящ начин. Още тогава, при сравнението между еврозоната и САЩ ставаше ясно, че нямахме достатъчно такива инструменти. В САЩ за изглаждане на шоковете между различните щати, активно допринасят и трите канала – фискалното споделяне на риска, споделянето по линия на кредитирането и банковия сектор и споделянето на рисковете по линия на капиталовите пазари. В еврозоната, това беше много по-малко реалност преди 10 години. Това ни правеше податливи на различни видове проблеми с дълги и болезнени последици.

Под натиска на събитията бяха намерени редица отговори на тези предизвикателства. Създаването на общия централизиран надзор на европейско равнище и създаването на Европейския механизъм за стабилност бяха бързите, нужни и непосредствени решения. Благодарение на усилията на предишната комисия и специално на комисар Домбровскис, бяха направени ключовите стъпки за началото на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари. Това зададе посоката и визията за едно истинско задълбочаване на паричния ни съюз. Първите години бяха основно свързани с успехи по отношение на намаление на рисковете – включително чрез ключови директиви, допълнителни изисквания и намаляването на лошите кредити. Отчасти първата фаза на банковия съюз, която беше и фундаментална за истинското начало на този проект, беше по отношение на намаление на риска. Това беше сериозен успех, който стабилизира банковия сектор в Европа и го направи по-силен. Но в бъдеще, за да бъде напълно завършен, банковият съюз ще изисква и дадена форма на подялба на риска. Все пак пред нас остават още стъпки за финализирането на банковия съюз – особено постигането на последната стъпка, а именно обща европейска схема за гарантиране на депозитите EDIS, както и хармонизиране на редица регулации, включително рамката за несъстоятелност.

Същевременно, по време на Комисията Юнкер, бяха зададени и основите на съюза на капиталовите пазари. Това е инициатива на ЕС за създаване на реален единен пазар на капитали, който обхваща целия ЕС. Разбира се, основната задача на развитието на капиталовите пазари отново е възможността за изглаждане на шокове и по-този начин укрепването на стабилността на ЕС по време на кризи, при различни асиметрични шокове. Трябва да си дадем сметка, обаче, че съюзът на капиталовите пазари е от голямо значение и за икономическия растеж. По отношение на съюза на капиталовите пазари, Европа трябва да се стреми към ситуация, при която и емитентите, и инвеститорите, да се ползват от едни и същи основни права по отношение на дейността на капиталовите пазари, независимо от държавата от ЕС, в която се намират. И тук има още стъпки пред нас – голяма загуба би било да се направили огромната стъпка на единната валута, а да не се възползваме напълно от огромните позитиви на истинския банков съюз и съюз на капиталовите пазари. Дълбокият и ликвиден пазар, както на дълг, така и на собствен капитал, би отключил финансиране особено важно за иновативния сектор, за новите, високорискови инвестиции в high-tech, от които Европа така има нужда, за бъдещите европейски unicorn-и.

Тези два водещи проекта правят Европа по-модерна в икономическо отношение и по-резистентна на проблемите. Банковият съюз и съюзът на капиталовите пазари направиха именно важните стъпки, така че когато настъпи даден проблем, финансовият сектор да бъде източник на решения, а не на допълнително утежняване на проблемите.

Така стигаме до третия аспект. Подялбата на рисковете на фискално ниво. Комисията на председателя Урсула фон дер Лайен, изправена пред огромното напрежение на ковид кризата, само за няколко седмици през 2020 г. реши тази исполинска задача на вековете. Тя я реши чрез механизма Ново поколение ЕС, в което са финансирани и Националните планове за възстановяване и устойчивост. Тази интервенция, в разгара на ковид пандемията, осеяна с огромна несигурност за бъдещето, успокои финансовите пазари, успокои и европейските граждани, че важните инвестиции ще продължат да бъдат правени, че няма да се стигне до ударно затягане на коланите, а точно обратното – Европа ще има ресурса да гарантира средносрочно и дългосрочно инвестициите в общите ни приоритети – зеления и дигиталния преход. Това подпомогна бързото историческо възстановяване след тежкия икономически шок на 2020 г.

Емитирането на висококачествени облигации, деноминирани в евро, в рамките на инициативата NextGenerationEU, ще допринесе за значителното задълбочаване и увеличаване на ликвидността на капиталовите пазари на ЕС през следващите години и ще направи тези пазари, както и еврото, по-привлекателни за инвеститорите. Насърчаването на устойчивото финансиране също така дава възможност за превръщането на финансовите пазари на ЕС в глобален център за "зелено финансиране", което ще утвърди еврото като валута по подразбиране за устойчиви финансови продукти.

В момента се намираме и по средата на още една такава дискусия – за бъдещето на икономическата архитектура на ЕС и аз лично подкрепям изложените през месец ноември предложения за бъдещето на Пакта за стабилност и растеж.

Времената са трудни, но именно с общите ни решения, ние като европейски граждани, можем да извоюваме все по-силна място на Европа в глобалната икономика, а по този начин да допринесем за просперитета и благосъстоянието на нашите съграждани.

С всички тези промени, Икономическият и паричен съюз на ЕС (ИПС) стана по-силен благодарение на механизмите, които изградихме през последните 10 години. Подкрепено от силния ИПС, еврото има възможност да развие още повече международната си роля и да разгърне пълния си потенциал, особено на фона на геополитическите трудности и бруталната агресия на Русия срещу Украйна, които поставят света пред риска от фрагментация.

Решенията, промените и институциите изискват много време и усилия, докато се постигне консенсус. А действията на институциите имат позитивен ефект само когато са достоверни, когато са credible.

Атанас Пеканов, вицепремиер. Анализът е част от лекцията на вицепремиера в УНСС при удостояването на Валдис Домбровскис с почетното звание „Доктор хонорис кауза“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Нели Христова

• еврозона
• евро
• Европейски съюз
• Атанас Пеканов