България имаше активна политика на Балканите през 2018 година. Тогава в София премиерите на Македония и Гърция почти бяха на крачка от постигането на договор, който да отвори пътя за решаването на проблема между Атина и Скопие. На срещата в София за първи път седяха близко косовският премиер и президентът на Сърбия. Имаше и представител на Босна и Херцеговина, тоест на тези няколко ключови точки, които бяха проблематичните в Западните Балкани, които все още продължава да бъдат такива, имаше варианти за търсене на решение. Това припомни Николай Кръстев, журналист и експерт по въпросите на Балканите, в предаването  „В развитие” с водещ Делян Петришки.

Сега новият коалиционен кабинет започна да се завръща към тази активна политика на Балканите, в която България да бъде фактор на стабилността. Страната ни излиза от един процес на изолация и на неразбиране.

България иска да стъпи на онова, което беше постигнато през 2018 година, във външната политика приемствеността е нещо доста сериозно. Капиталът, който беше натрупан тогава, в този момент си струваше да бъде използван по отношение на нашите най-близки съседи и приятели.

България можеше да бъде един своеобразен трансмитер на европейските послания в региона. Тогава нещата не се случиха по този начин, но днес това е шанс България да излезе от изолацията и това неразбиране от съседните държави, които не разбраха докрай българската политика спрямо Северна Македония.

България може през енергетиката да се върне отново като един важен фактор в нашия регион. Страната ни има място на енергийната карта на Балканите с газовите връзки, които предстоят да  се изграждат в много скоро време. Тази с Гърция е на път да завърши, следват газовите връзки със Сърбия, със Северна Македония.

Трябва да се премине към реални дела. При посещението на Кирил Петков в Белград се заговори за създаване на общ газов хъб със Сърбия, а подобна инфраструктура е от ключово значение за енергийната сигурност. Въпросът е кой ще изготви проекта и финансирането.

България връща на масата на преговорите не само връзката със съседна Сърбия, но и един нов газопровод със Северна Македония, този, който е между Петрич и Струмица, което е шанс за българския бизнес да влезе в Македония и да започне с газификацията.

Има една много интересна идея, свързана с терминала за втечнен газ в Александруполис. Македония също е потребител и доставчик на газ през този терминал. България може да използва количеството, което Македония е поръчала, в своята вътрешна система и в един определен момент да го подава на Македония, защото Македония не може винаги да поема, нейната енергийна инфраструктура не е толкова подготвена.

Това е шанс България да прекара този газ през Северна Македония, но и към Косово, към Сърбия при необходимост.

"Не съм голям оптимист, че България ще вдигне ветото толкова бързо, колкото им се иска в Северна Македония”, допълни гостът.

Не виждам това да се случи до края на френското председателство. Въпросът е да се създаде атмосфера на нормални отношения. Освен това във всеки един момент, когато продължат преговорите със Северна Македония, България може да налага вето. Така беше в отношенията между Словения и Хърватия, припомни Кръстев.

Това, което днес ми липсва в регионалната политика на България, са отношенията с Турция.

Ние трябва да работим сериозно и с Турция, да бъдем елемент, който да допринася за цялостната стабилизация на Балканите.

Целият разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• България
• Македония
• енергетика
• Bloomberg TV Bulgaria