Първоначално в Независимото дружество се включват 16 души, които активно възразяват и се противопоставят на партийните решения. Целта им е да се възстанови достойнството на българските граждани, политическият плурализъм и да се защитават правата на всеки човек. Много от членовете на дружеството са политически затворници.
Такъв е и Илия Минев, председателят на организацията. Два месеца по-късно е учреден и Общественият комитет за екологична защита на Русе. След това Христофор Събев прави Комитета за защита на религиозните права, а през ноември 88-ма е сформиран и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.
"Имах блестяща кариера, но се чувствах и много ангажиран с това, което става. Като дете съм имал възможност да бъда малко в друга държава и съм видял, че има един друг свят, който ми хареса повече от нашия тоталитаризъм. Знаех, че има и друг свят и че той ми харесва повече. Сега от позицията на годините знам, че той също е свят с огромни проблеми", разказва основателят на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев пред Bulgaria ON AIR.
Той се включва в опозицинонното движение още през 1988 година. По това време е асистент в Медицинския университет в Стара Загора и именно там става съпричастен на проблемите на българските турци по време на възродителния процес.
"Аз съм човека, който написа декларацията на тъй наречения Мюсюлмански стачен комитет, тъй като съм активен правозащитник. И на 22 май ни прибраха в затвора, тъй като огласихме в английското, френското и американското посолство имена на убити хора при протестите, които започнаха в България", допълва Тренчев.
Година по-рано – на 9 март 1988-ма година в Дома на киното в София за първи път е излъчен документалният филм "Дишай" на Юри Жиров, посветен на екологичната катастрофа в Русе. Почти ежедневно градът е обгазяван от румънския химически комбинат "Верахим", построен край Гюргево. След прожекцията е учреден Обществения комитет за екологична защита на Русе. Сред основателите му са 20 партийни членове на БКП.
Много от младите вече си даваха сметка накъде отиват нещата и че това е една измислена икономическа система. "Ние действително живеехме в лагер. Как бяха го кръстили - социалистически лагер, не си ли даваха сметка, че напомня на хитлеристките лагери", разказва Ивайло Трифонов, учредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.
За голяма част от българското общество обаче случващото се тогава не е било известно. Някои от гражданите се информираха за събитията, които не се отразяваха от официалните медии, чрез западните радиа като "Свободна Европа" и "Гласът на Америка". На 3 ноември 1988 година по инициатива на д-р Желю Желев е учреден Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Това се случва в 65-та аудитория на Софийския университет.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
27
Героично
преди 4 годиниДа, бе, да. Никой не му е поръчвал, просто съчувствал на мюсюлманите и одил да им съставя декларации и прокламации. Големи герой.
26
Анонимен
преди 4 годиниСлед 45 години робство и промиване на мозъка няма как изневиделица да излезе някой който да гради демокрация и равноправие. За това трябва да минат поне няколко поколения, щетата е толкова голяма, че 30 години след 10 Ноември тепърва започваме да се развиваме.
25
ХА-ХА-ХА !!!
преди 4 годиниСтига лъжи и манипулации !Слушах вчера по казионните телевизии как лъжливо представят историята около 10-ти Ноември.Дисиденти, антикомунисти ...Дрън-дрън !Всички, които около 10-ти Ноември се явиха като неформални лидери всъщност бяха хора на ДС.Те подведоха много други честни и почтени хора, които искаха промяна.После животът на вторите се съсипа, а първите също бяха изхвърлени от Системата на 90%, защото доносниците никой не ги обича.Това е истината за 10-ти Ноември !