Разплащанията в брой остават с таван от 10 000 лева. Това решиха депутатите, след като отхвърлиха предложението на ГЕРБ кешовите разплащания да се ограничат до 5 000 лева.

На първо четене на измененията в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ бе подкрепено предложеното от Министерския съвет до 2019 г. плащанията в брой да се ограничат до 1000 лева.

Според парламентарните групи обаче този праг е твърде нисък и воследствие те отхвърлиха и предложението ограничението да стане 5 000 лева.

Според вносителите намаляването на кешовите разплащания е начин за борба със сивата икономика. Но противниците на идеята смятат, че така ще се затруднят гражданите, а малкият бизнес ще бъде натоварен с такси.

Също така не вярват и че с тези мерки ще се реши проблемът със сивата икономика.

"Борбата със сивата икономика не е борба с кеша, а става въпрос за контрола, дали агенциите правят проверки", настоя Таско Ерменков от левицата.

В защита на предложението шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова уточни, че в повечето европейски държави ограничаването на кешовите плащания е между 2500 и 3000 евро - суми, подобни на предложеното от ГЕРБ.

Според Стоянова не са убедителни и аргументите, че ще се натоварят хората в малките населени места.

"Обикновените хора в малките населени места не правят еднократни сделки за над 5000 лв. Освен ако си купувате супер плазмен телевизор. Само че хората от малките населени места не си купуват такива телевизори, тъй като според статистиката 70% от българите получават под средната работна заплата за страната", аргументира се тя.

Стоянова се закани и че ще напомня всеки път, че не е било прието това ограничение срещу сивата икономика, когато опозицията иска пари за пенсии, заплати, помощи.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• кешови разплащания
• Разплащания в брой