Нигерия, Алжир и Виетнам ни изпрeвариха по наука. През 2016 г. страната ни заема 58 място по научни разработки, а преди години сме били на 30-40.
За да се върнем отново в по-предните позиции и да възстановим славата си от минали години парламентът прие нов проект за Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г., който предвижда до 2020 г. държавното финансиране за научноизследователска дейност да се повиши тройно – до 0.7% от БВП.Идеята е нарастването на публичните средства да окаже ускоряващ ефект върху частното финансиране, което да се увеличи до 1.5% през 2020 г. и 2% от БВП през 2025 г.
От БСП имаха възражения срещу документа, но в крайна сметка го подкрепиха, защото ставало дума за наука и развитие.
Проектът на стратегията е разработен от екипа на служебния просветен министър проф. Николай Денков, съвместно с експерти от БАН и висши училища.
След анализ учените са стигнали до извода, че има устойчиво изоставане на България в научното развитие, което води до изоставане в областта на иновациите и високотехнологичната индустрия, а оттам и в приходите и качеството на живот.
Според най-значимата научна база данни – Web of Science (WoS), през последните десетилетия България губи позиции по отношение на броя на международно видимите научни резултати.
Основната цел на новия проект за стратегия е България да стане регионален център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии, както и да се възстанови международният научен авторитет на страната.
Документът предвижда три етапа на развитие.
До 2022 г. българската наука трябва да се модернизира. До 2026 г. системата трябва да се доближи до средното европейско равнище. До 2030 г. научните изследвания в България трябва да достигнат световно ниво.
За постигане на тези цели в проекта за стратегия са формулирани конкретни дейности, индикатори за оценка на резултатите и механизми за контрол.
Изпълнителна агенция за наука към Министерството на образованието и науката (МОН) ще управлява и подкрепя изследванията в научните организации и висшите училища в България. Тя ще прави и мониторинг на научноизследователските дейности. Стратегията предвижда в структурата на агенцията да бъде включен Фонд "Научни изследвания“.
Целта е да бъде продължено проектното финансиране на научните разработки. В същото време дейността на агенцията ще се разшири към създаване на различни програми: за финансиране на кариерно развитие на учените, за приложни изследвания, за развитие на научните центрове, за международно сътрудничество, както и към разработване на специализирани и секторни програми за научни изследвания.
Към Изпълнителната агенция за наука ще работят звена за подкрепа на участието на български колективи в европейски програми и за координиране на дейността на основните научни центрове и инфраструктура. Тя ще взаимодейства с Националния иновационен фонд към Министерството на икономиката и със специализирани дирекции за наука и иновации на други министерства.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
44
50-ти
преди 6 години1. "до автора достигат около 10 000 лева за статия - включая заплата"2. Авторите участват в проекти към МОН3. Включвам и режийни разходи за работно място, (мизерно) научно оборудване, библиотека и т. н.Като съберем всичко това излиза СРЕДНА цена от 10 000 лева на статия
43
:(
преди 6 годиниАз тълкувам коментар 50 по друг начин - това което получава България срещу парите, отделени от бюджета с цел финансиране на научни изследвания.Срещу всеки 100 000 лв България получава по една статия. Но като знам, че само една нищожна част от тези статии наистина съдържат някакъв принос, лошо ми става.Да се надяваме, че освен тези малко на брой статии, някаква стойност имат поне част от другите видове разработки, които се отчитат като научни постижения.Но пак няма рентабилност.
42
До 50
преди 6 годиниРаботих почти 10 г. в БАН, поддържам връзки с хора от няколко институти, но неми е известен нито един, който да е получил 10 000 лв за публикувана статия. Единственият хонорар за такъв автор е един безплатен екземпляр от списанието или сборника, в които е поместена статията му. Ако има изключения, те са в случаите, при които някой е успял да публикува в книга, отпечатана от някое издателство с търговска цел. Възможно е и някой да е взел добър хонорар по проект,във връзка с който е написал статия