Ще бъде ли признато българското малцинство в Албания?

Още през 1993 година България изпусна възможността да бъде признато българското малцинство в Албания. Това коментира в предаването „Брюксел 1“ на Bulgaria ON AIR бившият ни посланик в Албания и Косово Боби Бобев по повод искането на евродепутатите Ангел Джамбазки и Андрей Ковачев за признаване на малцинството ни в Албания.

През изминалата седмица комисията по външна политика на Европейския парламент прие доклад на Европейската комисия за Албания, в който бяха отразени поправки на българките евродепутати.

Пред Милена Милотинова Бобев обясни, че през 1993 година, когато по покана на Жельо Желев у нас идва албанският президент Сали Бериша и е подписано споразумение за приятелство и сътрудничество между двете страни, България е пропуснала да добави текст в споразумението, както са направили Гърция и Румъния за тяхното малцинство.

Дипломатът си спомня как при визитата през 1993 година албанските гости публично признали, че в страната им има българско малцинство, но по въпроса не било направени нищо.

Според Боби Бобев инициативата на българските евродепутати е добра. В Албания има около 30 000 - 40 000 славяни, които се делят на българи и македонци. „Позицията на Албания винаги е - прави сте. Нямаме нищо против, но се разберете с македонците“, каза още бившия посланик.

По думите му Югославия никога не е искала този въпрос да бъде повдиган, защото ако се признае българското малцинство в Албания, веднага възниква въпросът какъв е характерът на славянското население в Македония, която се оказва и от двете си страни заобиколена с българи.

По повод изказването на американския конгресмен за подялбата на Македония между България и Косово българският дипломат коментира, че деята е екстравагантна и няма да доведе до някакви последствия.

Но ако хипотетично приемем, че нещо подобно стане дали в Македония (за която от 15 години се говори, че ще се наложи кантонизация), дали в Босна и Хрцеговина, или друга страна от Западните Балкани, „ефектът на доминото“ е най-големият риск, защото районът на Балканите като цяло е нестабилен и проблемен.

Експертът Алекс Алексиев коментира, че конгресменът Дейна Рорабакър няма голямо влияние в Конгреса. С изказването американският политик е искал да каже, че в Македония има напрежение заради увеличението на албанското население, докато славянското намалява. Рисковете от такава идея са значителни, но рисковете да се достигне и до вътрешни противоречия в Македония (заради увеличаване на албанското население) също са значителни, коментира експертът.

Вижте повече във видеото на Bulgaria ON AIR: