Светът се милитаризира, а в неговите региони проблемите се задълбочават. Повишен е градусът във всички невралгични точки – Украйна, Сирия, Корейския полуостров, Южнокитайско море – плюс "партньорско противостоене" на Турция и ЕС. Единственото смекчаване идва от засилената дипломатическа активност, посочват анализаторите от института "Иван Хаджийски" в редовния си анализ, който е под общата редакция на проф. Петър-Емил Митев.

Усещането е за глобална несигурност и криза на елитите. То не се разсейва от срещата на Г20. Личат китайските "плюсове" в трасирането на Новия път на коприната (с евентуален изход към Европа, не в Сирия, а в Хатай, Турция) и американските "минуси" със засечката на ТПТИ и задържаната ратификация на ТТП (Транстихоокеанското партньорство).

Американската външна политика все повече става заложник на предизборната надпревара в САЩ, която придобива безпрецедентно остри и груби форми. Забележителна индикация е фактът, сам по себе си уникален, че действащ американски вицепрезидент посещава съюзнически държави (Прибалтика) и ги призовава да не обръщат внимание на изявленията на един от двамата водещи кандидат-президенти на САЩ – Доналд Тръмп.

След срещата Путин-Ердоган тонът на Анкара спрямо Запада се втвърди – както по отношение на САЩ, така и на ЕС. Възстановяването на връзките с Москва позволи на Ердоган да пренебрегне американската позиция и да атакува сирийските кюрди. Геополитическият триъгълник Русия-Турция-Иран, въпреки известни разминавания, продължава да се формира, коментират социолозите.

Пред риск от провал са изправени трите външнополитически амбиции на втория мандат на Обама: финализиране на Трансатлантическото партньорство с ЕС, надделяване над "Ислямска държава" под американско знаме в Близкия изток и създаване на устойчива коалиция за сдържане на Китай в Далечния Изток. 

Преди срещата в Братислава: ЕС иска да се централизира и да се... децентрализира

Парадоксално, за да има бъдеще Европа ще се мъчи да изглежда по-силна (а това значи по-единна) и повече национална (а това значи... обратното на по-единна). Все така не се намира "златното сечение" между двете, се посочва в анализа.

След кризата "Брекзит" Европейският Запад (Германия, Франция, Италия) противостои на Изтока (Вишеградската група плюс Австрия). Към двете линии обаче сега се добавя и трета – инициативата на Гърция да се преразгледа политиката на "затягане на коланите" и финансови ограничения. Така към националното, етническото, измерение на проблемите на ЕС може да се добави и социално-икономическо.

Ако към това добавим и "ябълка на раздора" Турция, задава се "перфектна буря" за ЕС. Тя може да се преодолее, но Меркел е с ниско доверие, Оланд  е с най-ниската подкрепа за президент в историята на Петата френска република, а Ренци е заложник на предстоящ референдум с неясни последици.

За да задоволи турският ултимативен тон "визи или бежанци", ЕС трябва да се откаже от либералните "евроатлантически ценности". Така дилемата вече не е просто "визи или бежанци", а "да бъде ли Европа себе си, или да не бъде себе си", изтъкват от Института "Иван Хаджийски".

Затова и ултиматумът на Турция е фактически неизпълним. Крайният срок (1 октомври) е зададен и е твърде скоро. Това прави нова бежанска вълна към Европа вероятна.

От древния Рим е достигнало до нас паническото предупреждение: Hannibal ante portas (Анибал е пред портите). Сега пред вратите на Европа може да изправи ръст нов колективен Анибал – Мигранта. А българите сме портиери, обобщават анализаторите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• институт
• бежанци
• Русия
• ЕС
• Турция