От години се говори, че дистанционното гласуване ще улесни избирателите и то най вече тези, които живеят зад граница, а днес е шансът хората да променят частично изборното ни законодателство.

За да го направят трябва да участват в референдума, иницииран от президента Росен Плевнелиев и да дадат своя отговор "Да" или "Не" на въпроса: "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?"

Около 6 363 000 души имат право на глас на местните избори и на референдума в цялата страна и в чужбина.

Всеки, който отиде в своята изборна секция, ще получи и бюлетина в непрозрачен плик, в която да отбележи дали иска или не да се гласува и електронно. Гласуването в допитването ще е само в тъмната стаичка.

Всеки избирател гласува, като върху бюлетината отбелязва със знак "Х" или "V" избрания от него отговор "Да" или "Не", поставя бюлетината в плик, пуска плика в избирателната урна и полага подпис в списъка.

За да бъде валидно допитването гласувалите трябва да са поне толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори, което означава 48,66%.

Прагът е висок, а се оказа, че разяснителната кампания е доста слаба. Хората масово не се интересуват от допитването дали защото не знаят, че ще се проведе заедно с местния вот, дали защото според тях основните проблеми в страната, които трябва да бъдат решени са други или пък просто от безразличие.

Президентът Росен Плевнелиев пък директно обвини, че нито политиците, нито комитетите, ангажирани в подкрепа на референдума, са достатъчно активни и не обясняват на хората за какво точно е допитването.

Според него статуквото е много силно, но шансът да бъде пречупено е именно чрез референдума и пряката демокрация. 

Иначе историята на референдума е дълга.

В средата на март миналата година Инициативен комитет, подкрепен от ГЕРБ, и председателстван от бившия служебен премиер проф. Георги Близнаашки, внесе 571 612 подписа в парламента с искане за промяна на изборните правила.

След проверка на ГРАО обаче 108 286 от тях се оказаха невалидни. Така 36 674 от нужните 500 000 подписа не достигнаха, за да бъде задължено Народното събрание да свика допитване. 

След това Росен Плевнелиев стана първият президент, който се възползва от правото си да инициира референдум.

Държавният глава предложи през януари на парламента референдумът да бъде по три въпроса: "Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно"; "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми"; "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите".

Различно оформени между отделните политически сили мнозинства обаче на практика бламираха държавния глава и оставиха от трите предлагани от него въпроса само единия - този за електронното гласуване.

Това е вторият референдум, който ще се проведе у нас след падането на комунизма. Първият беше на 27 януари 2013 г.

Той беше иницииран чрез подписка, организирана от БСП. Идеята на социалистите беше хората да кажат искат ли да бъде изградена АЕЦ "Белене", но парламентът реши, че въпросът ще е: Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?.

В крайна сметка допитването се оказа невалидно заради ниска активност. Едва около 20 на сто от избирателите тогава отидоха до урните.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Камелия Цветанова

• електронно гласуване
• Росен Плевнелиев
• рефередум
• дистанционно гласуване