Парламентът свали давността върху наказателното преследване на престъпления, извършени от ръководни кадри на БКП и от партийни функционери от 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 година.
Депутатите решиха това с промени в Наказателния кодекс. Текстовете за падане на давността върху преследването на престъпленията на комунизма внесоха народни представители от ГЕРБ и РБ, сред които Методи Андреев, Цвета Караянчева, Петър Славов и др. Падането на давността беше подкрепено от ГЕРБ, РБ, ДПС, част от ПФ, против бяха БСП, АБВ и двама депутати на Патриотите.
Решението скара левите и десните и стана повод за двучасови обиди и караници в пленарната зала.
"Аз не се разкайвам за живота на моите бащи и дядовци. Някои от тях са били комунисти и социалисти, но някои не са били", каза Янаки Стоилов от БСП. Той обясни, че тези, които винаги изоставяли своите собствени убеждения в името на моментната изгода, са онези, които ще подкрепят този закон.
Стоилов обясни и че преследването на извършителите на престъпленията по време на комунизма ще бъдат трудно определени, защото по онова време е имало разделение на властите. Много от решенията били вземани и от колективни органи като общинските съвети.
Четин Казак от ДПС пък обвини българския съд, че не е пожелал досега да извърви докрай делото за Възродителния процес.
"Искаме чрез този закон той да получи знак, че трябва да си свърши работата", каза депутатът.
"Как хем сте комунисти, хем социалисти? Или сте комунисти, или сте социалисти, крайно време е да изберете", призова Мартин Димитров и припомни, че голяма част от интелигенцията е била пратена на съд и този закон трябва да възцари справедливост затова.
Методи Андреев пък призова социалистите да изберат или пътя на кървавото си минало, или на модерното настояще.
Страстите в залата се разгоряха, когато Велизар Енчев обвини реформаторите, че са наследници на БЗНС, а военният министър нарече крипто фашист. Това накара председателстващият заседанието Димитър Главчев да го изгони от залата. По-късно Главчев изгони и Филип Попов от БСП, който нарече приемането на поправката "нищета на парламента".
Това предизвика безредици в пленарната зала. БСП заудряха с ръце по банките си с викове "Оставка" и "Цецка". Заради това Цачева пристигна в залата и сложи ред.
"Ако бяхте предложили текст за капитана, разстрелял ястребинчетата, да получи своето наказание, щях да гласувам "за", вашето лицемерие няма край", коментира след гласуването Димитър Горов от БСП.
Станимир Стоилов от "Атака" пък припомни колко хора са били избити по време на османското робство без парламентът да им отдаде дължимото. А сега вие сега ще гласувате този куц и с двата крака закон, от който нищо няма да произлезе и само ще разбърка обществото", каза националистът.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
204
Анонимен
преди 8 годиниКъм втората половина на 80-те България вече натрупала солидни дългове се озова в ситуация при която се очертава нежелание от чуждестранните банки да отпускат повече заеми на правителството. Шефа на БНБ в строго секреетн доклат съобщава на Живков, че преустановяването на редица производства, свиване на вноса и др. крайни мерки е неизбежно.По-нататъчното поддържане на илюзията за щастливят социализъм се оказва невъзможно за другарите и те се ориантират към спасителните лодки (във финансов смисъл
203
Анонимен
преди 8 годиниВсеки комунист гордо ще ви каже, че по време на соца е имало работа за всеки, производство масово.Малцина комунисти обаче ще ви кажат, че 3/4 от българските предприятия произвеждаха продукция чиято производствена цена надвишаваше реализираните печалби - Например да произведеш един бързовар ти струва 80 ст., а ти го изнасяш за 40 ст. Икономически загуби се запълваха/прикриваха от правителството чрез взимане на заеми, като обикновения българин разбира се не знаеше това.
202
Анонимен
преди 8 годиниНа фасадата на Първа градска в София (строена от комунистите) има голяма каменна плоча с търнен венец, посветена на лекарите и студентите, жертви на комунистическия режим от 1944 до 1989 гг. Много бих искал да видя поименно изброени тези жертви. Защото аз знам само за един, но той е била разстрелян на 2.2.1945 г. след съд и присъда. А тя е получена, защото лицето, в качеството си на министър на Народно здраве и полицията (SIC!) е подписал заповед да бъдат доубивани хванатите ранени партизани.