Българите искат промяна на "правилата на играта" за вота

Половината от всички пълнолетни българи твърдят, че биха гласували с "да" за задължителното гласуване, а малко под една трета са против. Останалите се затрудняват да отговорят. Данните са от национално проучване, проведено от 29 май до 4 юни сред 1010 пълнолетни българи в страната.

Според резултатите от допитването мажоритарният елемент се подкрепя от две трети от всички, около една десета са против, а останалите се колебаят. Половината от българите обявяват, че биха гласували с "да" на въпрос за дистанционно гласуване по електронен път, малко под една трета са против, а останалите се затрудняват.

Въпросите са от инициирания от президента Росен Плевнелиев референдум и са зададени към всички, без значение дали са заявили, че ще гласуват на референдума. 56% от всички анкетирани декларират, че биха участвали в допитването.

Така на практика над половината от българите имат заявената готовност да участват в референдум заедно с местните избори. Социолозите уточняват, че това са декларативни нагласи, да участваш в референдума се смята за желателно и престижно.

Нагласите са били подобни и преди референдума за изграждане на ядрена електроцентрала (проведен през януари 2013 г.), а в него в крайна сметка гласуваха само около 1,5 млн (20 на сто от имащите право на глас по списъци и може би около 25 на сто от реално пребиваващите в страната гласоподаватели).

Реалната активност обикновено остава под декларираните нива. Въпреки това, ако референдумът действително се проведе в деня на изборите за местна власт, активността ще бъде сравнително по-висока, макар и прагът за валидност (гласувалите на последните парламентарни избори) да остава трудно достижим, посочват анализаторите.

Ако за база се вземат само заявилите, че ще гласуват в референдума, проличава, че противниците на различните изборни промени по-скоро няма да гласуват в референдума, отколкото да отидат и да гласуват „против“. Това поставя допълнителна въпросителна пред активността и валидността.

Според социолозите установените масови мнения отразяват не толкова желание за една или друга конкретна промяна в изборните правила, колкото високото принципно негодувание към политическия елит и към развитието на страната въобще. Желанието за радикална смяна на „правилата на играта“ се проявява устойчиво в много и различни социологически индикатори в годините. То е провокирано от усещането за нисък стандарт на живот и за липса на справедливост.

Не се забелязват драстични различия в мненията при различните електорати. Основните разлики между демографските групи идват от различията в образованието и свързаната с него информираност, интерес към темата и т.н. Логично, сред най-младите (на възраст от 18 до 25 години) електронното гласуване среща подкрепата на около 60% и само една пета, които са против. При най-възрастните (над 66 години) малко над една четвърт биха гласували „за“ на този въпрос.

През април и май са тествани и потенциалните ефекти от задължително гласуване. Респондентите са били поставени в хипотетична ситуация, в която са задължени да гласуват или пък са заплашени от конкретна глоба (50 лв). Около 8 - 10% от всички запитани преминават от категорията „няма да гласувам“ към различни партии. Гласовете се разпределят между различни партии и няма видимо облагодетелствани или губещи партии.

Минимални са случаите, в които заявили, че ще гласуват, заявяват противоположното в хипотетичната ситуация на задължителни избори.

И в двата тествани случая около 3-4% продължават да казват, че няма да гласуват. А 6-7% (на база всички запитани) твърдят, че ще гласуват с невалидна бюлетина или ще задраскат всички.

Близо 20% на база всички запитани пък преминават от категорията „няма да гласувам“ към колебаещи се – изправени пред необходимостта от задължителен вот. Съвсем ориентировъчно, това са около и над милион пълнолетни българи. Това са хора, за които е изключително трудно да се предвиди какво всъщност биха направили в ситуация на задължително гласуване. Част от тях вероятно все пак не биха гласували, а част от тях ще решават в последния момент. Всичко зависи от конкретната санкция.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase