Близо 25 млн. лв. са изразходвали политическите сили за двата вота през тази година, най-скъпи се оказват гласовете на "България без цензура". Това показва изследване на Института за развитие на публичната среда за средствата, вложени в предизборните кампании за предсрочни парламентарни избори 2013 г., изборите за Европейски парламент 2014 и предсрочни парламентарни избори 2014.

Данните бяха представени от председателя на УС на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) Антоанета Цонева в пресклуба на БТА.

Анализът на ИРПС се основава на финансовите отчети, подадени към Сметната палата, както и на официалните данни на медиите за политическа реклама.

В последната кампания за предсрочните парламентарни избори, проведени на 5 октомври, участвалите в тях 7 коалиции са декларирали приходи от 5 770 403,14 лв. като 57 процента от тях са от субсидия, 30 процента - от дарения, близо 10 процента - собствени средства на кандидатите, показват данните.

Участвалите 18 партии са декларирали приходи от 7 137 233,11 лв, от които над 80 процента са от субсидия, от членски внос - 5,28 процента, от дарения - 2,38 процента.

Средствата от субсидия остават онзи допинг за политическите сили, който ги изстрелва на бързата писта в предизборните кампании, коментира Цонева. Първите осем политически субекта от класацията Топ 10 на най-скъпо финансираните предизборни кампании са тези, които влизат в 43-тото Народно събрание, което е доказателство, че финансирането на кампанията е условие за изборния резултат, смята експертът.

От декларираните 12 890 531,91 лв. разходи на политическите сили в последните избори 7 051 094 лв. или 54,70 процента са изразходвани за медийни услуги, сочат данните.

За масови прояви и агитационни материали се отчитат близо 30 процента от разходите, за материали, командировки и данъци - близо 10 на сто, за консултантски и социални проучвания – едва 1,16 процента, а отчетените разходи за възнаграждения и осигуровки на заетите в кампанията възлизат на скромните 38 910,82 лв. или 0,30 процента. В последното перо обаче влизат възнагражденията на застъпниците по време избори, които не е възможно да бъдат на такова ниско ниво според експертите на ИРПС.

За да се обяснят изразходваните средства се завишават умишлено разходите, които са публично известни, а именно тези за медии, в същото време не се отчитат реално възнагражденията за застъпници, за социологически проучвания и консултантски услуги, смята Цонева.

Според анализа на данните най-скъпи се оказват гласовете ная ББЦ - 10,08 лв. "Цената" на един глас се определя, като се разделят изразходваните в кампанията средства на общия брой гласове за партията, обясни Цонева.

По тези изчисления на последните избори един глас за "Атака" е струвал 7,16 лв. и с това тази партия се нарежда на второ място по цена на един глас, а на трето място е Движение 21, което не успя да влеве в 43-тото НС с цена на един глас от 5,55 лв. Най-ефективни се оказват кампаниите на Реформаторския блок, ГЕРБ и Патриотичния фронт, тъй като те успяват с най-малко средства да привлекат гласоподавателите - средно с малко над 2 лв. на глас.

В изборите за европарламент пък "Атака" е на първо място по "цена" на един глас - със сумата от 21 лв. на всеки глас, макар че не успя да премине бариерата, а на второ място е Патриотичния фронт - с цена от 11,16 лв. на всеки глас, показва изследването.

Петте формации, изразходвали най-много средства за медийно отразяване, са ББЦ, БСП-Лява България, ДПС, Атака, ГЕРБ. Медийната "цена" на един глас се оказва най-висока пак за ББЦ - 7,40 лв., следвана от Атака - 4,91 лв. на глас, Движение 21 - 4,06 лв. ная глас, АБВ - 3,72 лв., РБ - 1,74 лв. ГЕРБ е на десето място с 0,59 лв. на един глас медийно отразяване.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: