Тя го гледаше. Как пуши,как се смее,как никога не гледа към нея. Беше красив,но не това привлече погледа и. Той бе гнил. Унищожен от вътре. Една прекрасна илюзия която привличаше слепите. Арогантен и безчувствен. Тя често се питаше какъв е бил преди и въобще някога бил ли е различен от сега? Ако да какво ли го е изгорило отвътре? Тя не искаше да го поправя. Не го искаше различен. Тогава щеше да е скучен. Като десетките хиляди хора през които погледа и преминаваше. Имаше нещо интоксикиращо във фалша му,нещо което те държеше прикован към него. Тя знаеше че е вредно за нея да го търси всеки път щом усетеше че е на близо. Но и тя бе негова жертва. Повече от всичките други слепци. Когато бе около нея кръвта и кипваше,кожата и настръхваше, зениците и се оголемяваха. Тя ставаше шумна. Не знаеше дали това бе отвращение или възхищение. Нужда или страх да не го поиска. Може би бе всичко. Той имаше силата да я унищожи. Само един негов поглед би я приковал завинаги. Една негова усмивка би я превърнала в безмозъчно негово отражение. За това за нея си оставаше най безопасно нейното място в сенките,където той не би търсил нищо или никого. Там където повърхностния му поглед не би се спрял. Там където тя беше в безопасност от него.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
fallback
fallback
fallback
Коментари Напиши коментар
22
Анонимен
преди 9 годиниАве, това да не са мислите на госпожица Цветелина Янева за нейния убавец Дидо!
21
"ТЯ" -2-
преди 9 годиниИмаше нещо изцерително в естествеността и ,нещо което го освобождаваше от самия него. Той усещаше, че близостта и е полезна за него. Но и той бе само неин следовник. Повече от всичките други Виждащи. Когато бе около нея, кръвта му се успокояваше, кожата му се стопляше, очите му се затваряха. Той ставаше тих. Не знаеше дали това бе прокоба или благословия. Задоволство или смелост за да я поиска. Може би бе нищо. Тя имаше силата да го прероди. Само един неин поглед би го освободил завинаги...
20
"ТЯ" -1-
преди 9 годиниТой я гледаше. Как говори, как се смее, как гледа винаги него.Не беше красавица, но погледът и го привличаше. Тя разцъфваше. Преродена и жива отвътре. Една вечна Истина, която привличаше само Виждащите. Нежна и чувствена. Той не си задаваше въпроса каква е била преди, обсебен бе от нейното Сега. Понякога желаеше да я поправи.Искаше да е различна.Тогава щеше да е като другите.Като десетките хиляди хора, върху които погледът му почти не се спираше......