Снимка: Булфото, архив

Управляващи и опозиция спориха в енергийната парламентарна комисия изгоден ли е руският природен газ за България.

„Цената, която България плаща в момента, не бих казал, че е една от най-изгодните“, коментира енергийният министър Драгомир Стойнев, който уточни, че „всичко е въпрос на преговори“.

Още по темата
Бившият министър Делян Добрев, сега депутат от ГЕРБ, напомни, че с новия договор с „Газпром“ от началото на 2013 година цената за България беше намалена с 22%.

"Нямаме нищо против да бъде намалена още, но това вече е в отговорностите на новото правителство", заяви Добрев. От ГЕРБ очаквали това да стане факт, „след като цената не е добра и има възможност за по-ниска“.

Стойнев беше препитан от депутатите в рамките на блиц контрола за казуса с ЕРП-тата, строителството на „Южен поток“, ситуацията в ТЕЦ Варна, купуването на „Химко“ - Враца от държавата и др.

Пред комисията той разясни, че задлъжнялостта в енергетиката не може да се оправи с „магическа пръчица“.
Министърът потвърди, че електроразпределителните дружества отказват да изплатят фактурите към НЕК за закупената от тях електрическа енергия. НЕК вече е сезирала прокуратурата за задълженията на трите ЕРП-та, които към момента са около 350 млн. лева.

Това са неправомерни действия, искам тези пари да се върнат в НЕК. Мнението ми е, че те са прихванати в нарушение на законодателството, отново заяви Стойнев, който е категоричен, че на проблема трябва да се намери решение.

Задлъжнялостта в енергетиката, по думите му, засегнала сериозно „Мини Марица изток“, където миналата година положението било много тежко. Една от основните причини миньорите да не работят, е невъзможността за износ на електроенергия, напомни Стойнев и допълни, че проблемът е решен със законови промени и в крайна сметка за миналата година дружеството ще бъде на печалба. В момента в мините и заплатите, и социалните придобивки се изплащали регулярно.

Пред депутатите Стойнев оправда и предложените законодателни промени от народни представители от левицата, свързани с „Южен поток“, които, по думите му, ще запълнят „дупка в законодателството“.

„Имаме умна и будна опозиция, която може да предложи промени в закона, ако той нарушава европейските регулации, но за съжаление, опозицията предприе друг подход“, заяви министърът.

Стойнев обеща, че отговорът на писмото на еврокомисаря Гюнтер Йотингер, в което ЕК пита министъра за промените, ще бъде съгласуван с депутатите, включително с опозицията. Министърът беше категоричен, че проектът за газопровод трябва да спазва европейското законодателство.

„В момента конфликтът между Русия и Украйна ясно показва, че за нас е необходимо да има сигурност, така че българските предприемачи да бъдат спокойни. Кошмарът от 2009 година не искам да си го спомням“, каза Стойнев, според когото тогава ефектът от газовата криза се е равнявал на загуба от 500 млн. лева.

Министърът отново заяви, че решението не всяка държава да преговаря сама с Русия по проекта, е било далновидно. „Усилията ни са за стартиране на изграждането на проекта на българска територия през тази година, вече са подписани договори с пристанищата в Бургас и Варна“, съобщи той и апелира за "Южен поток" „да не се делим на управляващи и опозиция“.

Както има Северен поток за богатите държави, така може и да има Южен поток за по-бедните държави, разясни Стойнев.

Министърът коментира и ситуацията в ТЕЦ Варна, където работници и служители излизат на протест с искане да се намери решение за спасяването й чрез спешна модернизация. За да продължи работата си, централата трябва да бъде снабдена със сероочистваща инсталация, с която да отговори на европейските екологични стандарти.

„По време на прехода на всички беше втълпявано, че е по-добре да има частни инвеститори, но виждаме че от 2005 година досега в ТЕЦ, който бе даван за пример, не е направена нито една инвестиция. Не можем да се месим в работата на един частен инвеститор", беше категоричен министърът. Стойнев коментира, че ТЕЦ Варна е важна за българската енергетика, но дали централата ще работи, зависи само от частния инвеститор.

Стойнев обясни, че щом държавата е решила да закупи „Химко“ - Враца, това означава, че иска да изправи предприятието „на крака“.

Нашият план за реиндустриализацията не значи, че на всяка цена трябва да изкупим всяко предприятие, което е фалирало. Насърчаваме инвестициите в иновации, развойна дейност, енергийна ефективност, разясни министърът. Той уточни, че на първия търг за предприятието държавата не е участвала, „тъй като считахме, че първоначалната цена е висока“.

Министърът не конкретизира колко ще струва нов реактор в АЕЦ „Козлодуй“ по предлаганата технология от "Уестингхаус“, като заяви, че цената е въпрос на преговори.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase