Върху прозрачността в работата на ЦИК акцентираха номинираните от неправителствените организации кандидати за членове на комисията. Те бяха изслушани днес от парламентарната комисия за взаимодействие с гражданските организации, оглавявана от Мая Манолова от БСП.

Въпреки че са предложения на неправителствения сектор, за да станат членове на ЦИК, техните кандидатури трябва да бъдат предложени от партии или депутати. Утре изтича срокът, в който политическите сили трябва да направят своите номинации, а днес Манолова ги призова половината от предложенията им да бъдат на кандидати на гражданските организации.

На 17 март всички номинирани от партиите ще бъдат изслушани в парламентарната правна комисия, а на 20 март парламентът ще избере състава на комисията.
 
16 са кандидатурите, внесени от неправителствените организации. Една от тях е тази на Ивилина Алексиева, направена от Института за модерна политика и като че ли се очертава тя да оглави ЦИК.
 
Алексиева е била експерт към предишни парламенти и е участвала в създаването на първия Изборен кодекс. От 2001 г. до 2005 г. е била и член на ЦИК. Тя отхвърли хипотезата за предварителни договорки между политически сили да стане председател на комисията.
 
"Аз не съм преговаряла и лобирала за моята кандидатура”, заяви Алексиева и добави, че ако е в парламента е говорено за нейната кандидатура, то това означава, че оценяват качествата й.
 
Според нея ЦИК трябва да е високо професионална и да спазва принципите на прозрачността. "Като независим държавен орган ЦИК трябва да бъде като къща от стъкло – пример за добро управление", изложи вижданията си Алексиева.
 
"Изборите чукат на вратата заради това бързо след формирането на ЦИК трябва да се предприемат няколко важни нормативни актове, като приемането на правилник за организацията на комисия, създаване на обучително звена, изготвяне на методики, създаване на организация за машинно гласуване”, посочи тя.
 
Ивилина Алексиева беше първата изслушана от комисията, а след нея останалите кандидатите изложиха почти същите виждания за работата на комисията. 
 
Камелия Нейкова, номинирана от три НПО-та - Професионално обединение на държавните служители, от Фондация "Обща кауза"и Сдружение "Нова алтернатива", беше обвинена, че е политически пристрастна, защото е заемала поста заместник-министър на отбраната по времето на тройната коалиция.

„Позицията ми като заместник-министър не е повлияла върху опита ми, който имам с изборния процес, и двете неща нямат нищо общо помежду си”, отхвърли тя упрека.
 
Според Стоил Стоилов, предложен от Асоциацията за реинтеграцията на осъдени лица, ЦИК трябва да има малко по-човешко общуване с хората, а не да излъчва само говорители, които използват строго професионален език.
 
Таня Цанева, кандидат на Гражданска инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ) настоя, че ЦИК трябва да се действа в кратки срокове, защото изборите са съвсем скоро.
 
Цветана Сурлекова, която е съдия от ВАС, където се разглеждат делата на ЦИК, е номинация на 12 неправителствени организации. Според нея досега е имало случаи, когато явно комисията е взимала решения в противоречие със закона, но „добър или лош, законът трябва да се спазва".
 
12-те организации са предложили и Цветозар Томов, за когото пък ГЕРБ вече обяви, че ще е техен кандидат. 

Според него това, че кандидатите, за да бъдат избрани за членове на ЦИК, макар и номинирани от граждански организации, трябва да са подкрепени от партия, е един от дефектите на Изборния кодекс.

Ако бъде избран за член на ЦИК, той обяви, че ще напусне гражданския съвет на Реформаторския блок.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• членове
• ЦИК
• парламентарна комисия