Българското служебно правителство ще пренасочи средства от текущи разходи, за да създаде на нови работни места и да подпомогне най-бедните членове на обществото, но няма да разхлаби един от най-строгите фискални режими в Европа, заяви в интервю за Ройтерс българският служебен министър на финансите Калин Христов.

Той уточни, че служебният кабинет ще вземе решение следващата седмица по пакет, с който да се помогне на най-бедните да платят енергийните си сметки, да се подкрепят децата с увреждания и да се открият нови работни места.

Ще се придържаме към бюджетния закон за 2013 година. В неговите рамки може да се намери възможност за оптимизация към специални програми за работа и подкрепа на най-уязвимите, посочи Христов.

Той има известна възможност за маневриране, отбелязва Ройтерс. Бюджетният дефицит миналата година бе 0,5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), а за тази година е предвидено 14-процентово увеличение на разходите, което ще повиши дефицита до 1,3 процента от БВП.

Засега според Христов намалената прогноза за растеж тази година до 1-1,5 процента заради вялото търсене в еврозоната няма да изложи на риск постигането на целевия дефицит.

Международната рейтингова агенция Фич посочи миналата седмица, че политическата криза в България няма да застраши финансите на страната засега и запази рейтигна на България ВВВ- със стабилна перспектива.

"Засега очакваме, че целевият дефицит ще бъде спазен," посочи Христов, като добави, че няма да се бърза с влизането в еврозоната, докато няма ясни признаци, че дълговата криза сред страните, ползващи единната европейска валута, е приключила.

По думите му вътрешното търсене ще остане слабо и прогнозира инфлацията да бъде 1,7 процента в края на 2013 година спрямо предишна прогноза за инфлация от 2 процента. Той очаква текущата сметка да бъде балансирана, а не както се прогнозираше по-рано 2,8 процента от БВП.

Служебният финансов министър отхвърли опасенията, свързани със състоянието на банковата система, 80 процента от която е собственост на европейски банки и евентуално е уязвима, ако банките майки решат да изтеглят средства, за да подкрепят балансовите си отчети. Капиталовата адекватност на системата бе 16 процента, а ликвидността 26 процента.

По думите на Христов през изминалите 17 години е станало ясно, че българската банкова система е много добре регулирана. "Няма причини за опасения за стабилността й," заяви той.
 

(БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• бюджет
• банкова система
• калин христов