Снимка: БГНЕС
fallback

След среща на финансовите министри от ЕС комисарят по икономическите въпроси Оли Рен заяви, че е обезпокоен от икономическите данни за България и начина, по който те се изчисляват.

Става въпрос за корекцията, която направихме на бюджетния дефицит през 2009 година. Оказа се, че не е 1,9%, а 3,7 на сто.

Опитва ли се България да излъже Европейския съюз за финансовата си стабилност? Според председателя на ДСБ Иван Костов – ако е така, ръководството на НСИ трябва да бъде уволнено.

Командира е на мнение, че ако съмненията на Оли Рен за некачествена и неточна информация се окажат верни, възможните причини са две – или става въпрос за „слагачество” от страна на статистическия институт, или за некомпетентност.

И двата случая обаче предполагат едно решение, според Костов – освобождаване на ръководството.

По думите му неточна информация от НСИ може да има много лоши последствия за управлението, защото правителството има нужда не от оптимистични, а от точни данни.

Oще по темата

"Иначе няма как да прави точни бюджети", даде пример Костов.

В случай че предстоящата проверка на Евростат докаже сбъркани данни – това ще бъде много лош атестат за България, твърди тъмносиният лидер.

"Ще се покачат лихвите", прогнозира още той.

Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова обаче не е толкова песимистично настроена. Тя се доверява на работата на НСИ и твърди, че управляващите нямат никакви притеснения от предстоящата проверка на Евростат. Откъде идва разминаването?

Българският закон изисква дефицитът да се изчислява на кешова основа, докато изискванията на европейците са те да се преизчисляват в начислена основа. Тоест проверката на Евростат ще покаже, че сметките излизат.

Според Стоянова комисарят Рен не е казал, че България манипулира данни, а просто е изказал притеснение за икономическото състояние.

Виновникът, според опозицията, е финансовото министерство. Пламен Орешарски от "Коалиция за България" твърди, че именно ведомството на Симеон Дянков подава цифрите в Брюксел.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

123

мина

преди 13 години

За каква стбилност-говоряд нима хората не виждат какво става в БЪЛГАРИЯ. Дянков си няма представа какво е да нямаж пари няма работа и всеки ден се увиличават безработните.А това с кризата е политика - войната между долара и еврото.Единствения начин да произвеждаме а на нашите политици това май не им харесва защото няма да има далавера.

122

do 120

преди 14 години

SPORED MEN KATO GO VIDIS NAPRAVO SE NASIRAS V GASTITE.TAPANAR

121

четящ!

преди 14 години

Съществен срив в одобрението към управляващите, в електоралната подкрепа за ГЕРБ и в доверието към премиера регистрира в последното си проучване агенция "Алфа рисърч". За пръв път тенденцията се обръща и процентът на недоволните (33%) от действията на правителството доминира над удовлетворените (26%). Средната оценка за работата му се е сринала с близо единица - от добър 4.13 (в края на първата стодневка) до среден 3.34, сочи сондажът, проведен в периода 28 май - 3 юни.Сривът в доверието към кабинета се дължи най-вече на усещането за непоследователност, хаос и несъгласуваност в действията, на прекомерна самонадеяност, без достатъчно административен ресурс и професионално подготвени кадри, отчитат социолозите. Губи инерция и най-мощното оръжие на правителството - борбата срещу престъпността. Зрелищните полицейски акции изчерпват потенциала си. Отвъд арестите и разкриването на престъпните мрежи хората очакват да бъдат променени корупционните механизми, които са действали в чувствителни сфери като митници, обществени поръчки, приватизация, съдебна система. В момента мнението е поляризирано - 46% смятат, че акциите на МВР имат реален ефект, 45% - че са по-скоро пропагандни.Упадъчната тенденция е нащърбила и образа на премиера. Доверието в Бойко Борисов се е сринало с 11% за 4 месеца - от 51% на 40%. Въпреки това положителното отношение преобладава над разочарованието (25%). Той си остава най-влиятелният лидер. За разлика от Станишев, чийто рейтинг от 10% е по-нисък от електоралната подкрепа за партията му.С 9 процента е спаднала и електоралната подкрепа за ГЕРБ, така че при избори днес съставянето на кабинет щеше да е още по-сложна задача, анализираха от "Алфа рисърч". Партията губи значителна част от привържениците си в по-големите градове. Първи са оттеглили подкрепата си икономически активните, високо образованите и представителите на частния бизнес. Отлив се забелязва и сред социално ощетените заради кризата. Тотално се е сринала и подкрепата за "Атака" - от 6% през август м.г. на 2.3 на сто. "Синята коалиция" обаче не е пострадала толкова драматично от колаборацията си с управляващите и дори подобрява леко позициите си - 4.3%.Пропадането на ГЕРБ не налива вода в мелницата на опозицията. БСП би събрала едва 12% от вота при избори сега, а ДПС пази твърдия си електорат от 5.1 на сто. Дискусиите около евентуалния политически проект на президента Георги Първанов не му носят позитиви. Рейтингът му продължава да спада от 44% през февруари до 34% през май.Разочарованието не се групира около някаква алтернатива, а се отлива към армията на негласуващите, която достига 39 процента.

fallback