Очаквано, според последните данни на НСИ сме на последно място по продължително на живота. По отношение на смрътността - водим класациятас.

"От по-миналата година имаме връщане на нивата на продължителността на живота от преди Ковид пандемията. През 1960 г. очакваната продължителност на живота е била 69 г., през 1990 г. - 72 г. На всеки 10 г. по една година е било удължаването на живота. Достъпът до здравни услуги в този период силно се разширява:.

"До преди пандемията през 2019 г. продължителността е била 75 г., по време на пандемията 2020 г. от 75 падаме на 73 г., а 2021 г се връщаме на нивата от 90-те години - 71 г. През 2022 г. тя вече е 74 г., 2023 г., макар данните да са прогнозни - 76 г.", допълни статистиката доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека към БАН.

Доц. Черкезова посочи и кой е основният проблем за по-ниската продължителност на живота, а това е пренебрегването на профилактиката. В студиото на “Българи сутрин” тя допълни, че по време на Ковид пандемията 36,7% от европейците са докладвали за хроничен проблем, а в България - само 22%. Българите по-рядко ходим на профилактични прегледи и не даваме възможност на лекарите да диагностицират навреме заболяванията.

Пред Bulgaria ON AIR мнение даде и д-р Аспарух Илиев, който е ръководител на инфекциозната лаборатория в Берн. Той посочи, че COVID пандемията върна в нулево положение много страни, не само България.

"В България имаме нисък процент на самодокладване на болести. По данни на СЗО сме в страните с водеща сърдечно-съдова патология в света, много ниско е нивото на навременно откриване на сърдечно-съдови заболявания, които се влияят от храненето, прекалената употреба на сол, стреса. Трябва от 40-50-годишна възраст да следим дали имаме високо кръвно", разясни д-р Илиев.

Средната продължителност на живота в Западна Европа е с 10-12 години по-голяма от тази в България, в същото време се знае, че сърдечно-съдовите заболявания намаляват живота точно с около 10-12 г.

Доц. Стоянка Черкезова обясни защо в малките населени места, където хората имат достъп до по-чиста храна и по-малко са подложени на стрес, живеят по-малко. "В града хората имат по-добър достъп до образование, здравни грижи, доходи. По-бедният човек, който има трудности с прехраната, ще мисли за оцеляването си, той ще е смачкан, неговият приоритет здраве отива на задно място. Не е лесно да живееш здравословно, когато си беден", подчерта доц. Черкезова.

Тя с притеснение отбеляза, че в менюто на повече от 50% от българите липсва ежедневната консумация на плодове и зеленчуци. Това води до повече затлъстявания. Като цяло българите не са и много спортуващи.

Д-р Аспарух Илиев препоръча темата за здравните грижи да залегне още в училище при децата, за да изградят правилни здравословни навици. И двамата посочиха като проблем намаляването на броя на децата в семействата и по-късното раждане.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Инна Ангелова

• здраве
• профилактика
• смрътност