Българите скептици за политическото и икономическото състояние

Обществото у нас е склонно да гледа с малко повече скептицизъм към политическото и икономическото състояние на страната. Динамиката на последните няколко години за България, а и за региона ни, донесе остра политическа нестабилност и икономически предизвикателства, на фона на които традиционният за българите скептицизъм дори не се проявява в отговорите на респондентите у нас в най-острата си форма. Това са изводите от проучване, проведено за 75-годишния юбилей на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ (GIA), обхващащо около две трети от световното население (и повече от 90% от онези страни, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение

Българите оценяват по-скоро песимистично ситуацията днес – но без да се отклоняват силно от регистрираните средни стойности за света и за нашият регион – и не губят надежда за по-добро бъдеще.

37 на сто от запитаните у нас, смятат, че политическите свободи в държавата ни днес са достатъчни, а точно половината от респондентите, участвали в проучването у нас, са на мнение, че политическите свободи не са достатъчни. Останалите не могат да преценят.

Страната ни е по-скоро в средата на световната класация според оценките на обществото ни за политическите свободи, а отговорите на българите не се различават силно от регистрираните средно за ЕС. Все пак респондентите у нас изразяват много по-близки нагласи до тези на респондентите от източните държави от Съюза отколкото до тези от западните. Европейските държави извън ЕС също декларират сходни (но малко по-песимистични) нагласи в сравнение с тези у нас.

Оценките за икономическите възможности в страната ни обаче са по-мрачни – 14% от запитаните българи смятат, че икономическите възможности в страната ни днес са достатъчни, а 76% са на обратното мнение. Останалите не могат да посочат отговор.

Отговорите отразяват по-скоро оценката на българите за състоянието на икономиката и жизнения стандарт в страната в момента и поставят страната ни по-скоро в долния край на класацията. Близки до нас са регистрираните нагласи в Япония, Испания, Португалия, а от географски по-близките държави сходни на нашите (и дори по-песимистични) са нагласите в Гърция, Хърватия и Северна Македония.

36% от запитаните у нас смятат, че за следващите 25 години политическите свободи у нас ще се увеличават, 31% смятат, че ще останат същите, а 14% очакват влошаване на политическите свободи у нас в бъдеще.

Отговорите показват умерен оптимизъм, а страната ни се нарежда до държави като САЩ, Канада, Хърватия и Русия. Регистрираните у нас нагласи са близки и дори по-оптимистични от регистрираното средно за ЕС. От значение, разбира се, е и ниската самооценка за настоящето. Т.е. очакванията за бъдещето са по-големи, защото има повече да се наваксва.

Икономическите възможности ще се увеличат през следващите 25 години според 45% от запитаните у нас, 22% смятат, че ще останат същите или почти същите, а 18% очакват намаляване на икономическите възможности в страната ни през следващия четвърт век. Останалите не могат да преценят.

Нагласите у нас са близки до регистрираните средно за света и отново по-положителни от регистрираните средно за ЕС. И в този случай от значение е отправната точка за сравнение – респондентите у нас сравняват икономическите си възможности с тези на хората в най-развитие европейски държави. Негативната оценка днес дава по-широки основания за надежди за икономиката в бъдеще. Не страхът, че имаш повече за губене, а надеждата, че ще имаш възможност да спечелиш в бъдеще, изглежда е това, което определя отговорите у нас, за разлика от повечето европейски държави. Близки до нашите са нагласите в Румъния, Испания, Сърбия, Словения и др.

Всеки втори гражданин на света, смята, че политическите свободи днес в държавата, в която живее, всъщност са недостатъчни, докато все пак поне двама от петима смятат, че са достатъчни. Недоволството е още по-голямо по отношение на икономическите условия – близо две трети смятат, че днешните икономически възможности в страната им са недостатъчни. По-малко от една трета смятат, че са достатъчни.

Очакванията за бъдещето изглеждат по-положителни. 45% очакват, че след 25 години политическите свободи в държавата, в която живеят, ще се увеличат (силно или поне в някаква степен). 19% очакват те да намалеят (да намалеят в известна степен или дори силно). 27% очакват политическите свободи да останат същите. Икономическите очаквания са още по-добри – половината от населението на света очаква, че икономическите възможности в страната им ще се увеличат в рамките на 25 години, а 23% са песимисти. Около една пета от анкетираните очакват възможностите в икономиката да останат същите след четвърт век.

Личният и националният доход, възрастта и образованието са ключови фактори, които по комплексен начин влияят на нагласите. Полът, политическата стабилност, религиозните предпочитания и местните традиции очевидно играят важна роля. Разбира се, въпросът за свободата е доста деликатен и понякога наличието на достатъчно свобода се декларира най-вече там, където тя най-много липсва. А масовото съзнание обикновено реагира по-скоро автоматично на всички видове въпроси, свързани с властта – като често изразява отношение по-скоро към самата нея, а не толкова към конкретната тема на въпроса.

Размер на извадката и метод на регистрация:
Общо 58 045 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.
Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
В България изследването е финансирано и проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ за световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase