НИМ представя изложба за археологически сезон 2021 г.

Националният исторически музей ще открие традиционната изложба "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”. Откриването на експозицията ще бъде на 15 декември от 11:00 ч. в залата за временни изложби на НИМ, съобщиха от музея. И този декември музеят ще спази традицията и ще изпрати годината, като представи на широката публика значимите обекти и находки на отдел „Археология“.

През тази година специалистите от Националния исторически музей проведоха редовни археологически разкопки на дванадесет обекта с финансовата помощ на Министерство на културата и Националния исторически музей. Географският обхват на изследванията се разпростира от Дунавската равнина до Родопите през Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина. Проучените обекти са от различен характер като праисторически селищни могили, антични и средновековни крепости и селища.

При спасителни разкопки в античната Аполония Понтика (дн. Созопол) са открити многобройни амфорни печати, които дават информация за обема и посоките на търговия – Родос, Тасос, Книдос, Синопе и др. от ІV в. пр. Хр. до ІІ в. пр. Хр. От по-значимите находки са три теракоти с изображения на овен и бикове – вероятно дарове за храма на Аполон и оловно ядро за прашка, което дава информация за неизвестни досега военни действия по времето на Филип II Македонски.

Античната и средновековна крепост Балък Дере край Ивайловград дава многообразие от археологически находки, сред които могат да бъдат отбелязани коланни апликации от епохата на Късната Античност. Сред откритите материали е и заготовка за изработка на стъклена гривна, което говори за производство на бижута на място от пътуващи занаятчии. Една от най-впечатляващите находки е съд, като едно от предположенията е, че е служел за причастие и намира паралели в стенописа „Тайната вечеря“ в Боянската църква. Допълнителен интерес представлява и фрагмент от керамичен съд с графит на старогръцки гръцки „Господи, помагай на Диоген“.

Един от мистичните черноморски острови Св. Тома или т. нар. Змийски остров разкрива тайните си, пазени през вековете. Резултат от проучванията е издадената монография на проф. д-р Иван Христов, заместник-директор на НИМ, „Полуостров /остров Свети Тома. История и археология на черноморските острови“.

Един от впечатляващите обекти на Националния исторически музей - многослойното селище при с. Дъбница, се проучва вече втора година и дава все повече резултати. Керамична ампула от епохата на ранното християнство е може би един от най-ценните предмети, открити на обекта до момента. Такъв тип съдове са служели за пренасяне и съхранение на миро на светци от епохата на късната римска империя. На обекта „Св. Архангел“ се разкриват и пластове от по-ранни и по-късни епохи като периода на непрекъснато обитание е повече от 6000 г. Впечатляваща находка са и оловните ядра за прашка с изображения на скорпион, пчели, гръмотевица, както и с името на един от македонските пълководци от края на III в. пр. Хр.

Настоящият археологически сезон беше изключително успешен, изпълнен с нови фундаментални открития и находки под научно ръководство на проучвателите от Националния исторически музей: доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, Мартин Христов, Ивайло Кънев, Павлина Девлова, Панайот Антонов, Илия Киров, Виолина Кирякова и Елена Ендарова. Бяха открити голямо количество движими културни ценности, обхващащи почти всички археологически периоди – от праисторията до късното средновековие.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase