Снимка: Bulgaria ON AIR
fallback

Липсват ясни правила, на база на които правителството определя минималната работна заплата, заяви главният секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров в студиото на "България сутрин".

"Ако започнем спора, който съществува между работодатели и синдикати по отношение на минималната работна заплата, генезисът се крие в начина, по който се определя тя от правителството в годините назад", обясни той.

Има международна Конвенция 131, която разписва механизъм, по който това трябва да се случи. Държавата вече няколко години абдикира от своите задължения и не възприема подобен механизъм, уточни главният секретар на БТПП.

Oще по темата


Тодоров коментира и връзката между увеличението на работната заплата и производителността, както и че притеснението в бизнеса е много сериозно. Той добави, че има много предприятия, които са затворили, и такива, които работят, но не търсят перспектива, а инвеститор, който да ги купи.

"Това е минималният гарантиран доход. Първо обаче тази минимална работна заплата не касае всички - получават я обикновено служители, които са с ниско образование или без такова. Има много сектори, в които въпросът за минималната работна заплата изобщо не стои", подчерта събеседникът.

Той посочи два критерия, според които се прилага минималната работна заплата. Единият от тях е образованието, а другият - регионът. Регионът обикновено е такъв, където има ограничена икономическата активност, изтъкна главният секретар на БТПП.

"Едно драстично повишаване там, такова каквото е предложението, би се отразило негативно върху възможността на някои фирми да оцелеят. Не бива да забравяме и тежестта, която работодателите поеха, тъй като голяма част от тях се възползваха от мярката 60/40", заяви Тодоров пред Bulgaria ON AIR.

Събеседникът обясни, че именно тя компенсира възнаграждението и осигурява запазване на работни позиции, при които дейността е преустановена.

"Работодателят може да кандидатства за такава подкрепа, получава я от държавата. Той се задължава през този период да изплати 100% възнаграждение", каза още главният секретар на БТПП.

А за отпуснатите 50 лв. от държавата на бизнеса на всеки мегаватчас, Тодоров уточни, че са извънредна и временна мярка.

"Има натрупани проблеми. Една от причините за ситуацията сега с драстичния скок е липсата на реформи в енергетиката", категоричен е той.

"Бизнесът трябва да бъде подкрепен. Това е мярката, която е пряка подкрепа заради тази драстична промяна в цените. Всички други мерки, които бяха изброени от правителство, са с по-дългосрочен характер", обясни главният секретар на БТПП.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

39

Анонимен

преди 2 години

Работник,придадена стойност,заплата....В Народното събрание ли ги чухте тия думи?Реално коя партия защитава работника?Лекари,учители,инженери,счетоводители...не са ли работници?Остави,мани мани пак ще допреме до мръсни думи...Комунизъм,социализъм.

38

Анонимен

преди 2 години

С тая работна заплата, по-добре да си седя вкъщи.

37

Анонимен

преди 2 години

От 240, като я направиха на 270 ревахте. Всяко повишаване от 270 до 420 лева, ревахте. После ... не ревахте, защото станахте ГЕРБ-аджии. Къдео доброволно, къде не толкова ... Сега - пак ревете. Но тот е нормално - икономиката ни е ориентирана само към износ. На никой не му пука, ако умрат хората.

fallback