Изграждането на нови жилищни сгради в малките градове и някои от кварталите в столицата и областните центрове на страната да бъде ограничено до не повече от 5 етажа. Това е едно от исканията на Камарата на архитектите в България (КАБ), внесени в МРРБ за промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), съобщават от браншовата организация, пише в. Монитор. Инициативата е във връзка с промените в ЗУТ, приети от парламента в началото на годината и върнати за преразглеждане от президента Румен Радев.

 

От бранша смятат, че последните промени затрудняват инвестиционния процес и нарушават основни принципи на отношенията в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството.

 

От Камарата на архитектите в България предлагат преразглеждане на промените в ЗУТ с цел облекчаване на инвестиционния процес, както и създаване на условия за постигане на качествена архитектурна среда.

 

По-конкретно браншовата организация на архитектите предлага височината да се определя не в метри, а в етажи. По този начин ще се приложи методиката, използвана в Германия, и няма да има възможност „да се играе“ с „кота корниз“, измервана в метри, като над нея се слагат още етажи. Според бранша по този начин много по-лесно ще може да се контролира дали проектът се изпълнява според дадените разрешения. 

 

Архитект от КАБ поясни, че е редно понятията „кота корниз“ и „кота било“ да бъдат премахнати като понятия в строително-инвестиционния процес. Според архитектите досегашната система на работа и контрол е довела до презастрояване и загрозяване на много квартали, особено в големите градове на страната.

 

По думите на архитекти от камарата това създава добра градска среда, защото по този начин сградите ще са на височината на дърветата. Така се намаляват и рисковете от пренаселване на улиците с много автомобили. Така ще се избегне и спекулация със цената на терените за застрояване, защото тя сега се свързва с възможностите за разгърнатата застроена площ, която може да се реализира върху имота.

 

В Европа има много добри примери от жилищни комплекси с блокове не по-високи от 5 етажа, като най-често това се среща в Дания. Подобна схема е много подходяща и за София. От бранша смятат още, че скоро пандемията ще доведе от отшумяване на модата на небостъргачите. В бъдеще подобни масови струпвания на хора за обитаване на жилища или работа ще станат отживелица и ще бъдат ограничавани. 

 

Бившият председател на КАБ арх. Борис Игнатов обясни за „Монитор“, че особено за София, около която има планини, високите сгради са лоша идея, защото по този начин закриват гледката към планината.

 

Друго важно и належащо предложение от работещите е електронизацията на одобряване на проектите, която до голяма степен ще намали рисковете от корупция.

 

"В съседна Северна Македония още от 2015 г. е въведен подобен режим и там вече няма главни архитекти. Румъния е на крачка от подобна инициатива. Така нещата стават ясни и предсказуеми, което е основно условие за успешно привличане на чужди инвестиции в строителството", обяснява арх. Игнатов.