Най-новото издание на "Речник на новите думи в българския език", което е дело на авторски колектив от Института по български език към БАН, вече излезе. Това е третата част от серията справочници, които се издават от 2001 г. насам. В тях се попълват най-новите попълнения в българската лексика. 

 

"Една дума става част от лексиката, когато стане позната на по-голямата част от хората или на всички, които говорят дадения език. Употребява се активно и попадне в тълковните речници. Тогава говорим, че тя вече е пълноценен елемент на нашия речников състав", обясни в ефира на bTV проф. Диана Благоева от Иститута за български език към БАН. 

 

Преди този етап обаче, думата преминава през няколко стадия на развитие. Тя възниква, след това се актуализира и когато все още е нова не влиза в общите тълковни речници, а в т.нар. речници на новите думи. 

 

Проф. Благоева уточни, че не всички думи успяват да утвърдят употребата си, тъй като някои от тях отпадат и губят актуалността си. 

 

"Едва ли някой ще се изненада от това, че през последните десетилетия основният източник на лексикално влияние върху българския език е английският. Навлизайки в нашия език тези думи обаче се адаптират. Дямата придобива род, форми за множествен очисло, членува се - тоест приспособява се към нашата граматична система", обясни проф. Диана Благоева. 

 

Интересно значение има новата дума "киберхондрик". Това е човек, който четейки много медицински новини и материали в интернет пространството, си измисля сам болести и си поставя диагнози. 

 

Ето и част от новите думи в българския език: 

 

- инфлуенсър 

- антиваксър 

- социалка

- киберхондрик

- дигитално неравенство

- облачни технологии

- фалшиви новини