Тази година Българската православна църква отбелязва Велики четвъртък на 29 април. 

 

Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица. Той е свързан с Тайната вечеря, по време на която е установено тайнственото причастие. Преди вечерята Иисус Христос умил краката на апостолите и казал: "Не дойдох да служа, а да послужа", с което им предал най-ценния урок - за смирението. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". 

 

После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос казал на своите ученици, че знае, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва последованието на 12-те евангелия.

 

Велики четвъртък крие много символика. На този ден според народните обичаи не се работи и се извършват много обреди, най-важният от които е боядисването на яйцата. На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Първото яйце се боядисвало в червено. С него, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве.

 

Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.

 

Първото червено яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата , за да носи късмет, здраве, радост и щастие на нейните обитатели. На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те могат да носят различни наименования - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.