България вече е на първо място в Европа по смъртност вследствие Ковид-19. Зам.-директорът на Националния център по заразни и паразитни болести – проф. Ива Христова, заяви, че "се съмнява в ефекта от този мек локдаун".

Какви трябва да са мерките и какво точно променят те, ако ние като хора не осъзнаваме сериозността на заплахата от вируса?

Важно е всеки да прояви разумност, как ще предпази себе си и своите близки. От друга страна е възможно затягане на мерките, защото това е средството, което намалява смъртността и заболеваемостта, каза за "България сутрин" проф. Христова.

По думите ѝ навсякъде онова, което върши работа, са по-строги мерки. Тя даде за пример Германия с изключително строгия локдаун, който бе въведен там.

"Положението е сериозно и всеки болен от Ковид-19 остава доста дълго в болница, а в близките седмици няма как всички да се поемат от лечебните заведения. От едната страна са превантивните мерки, от другата - ваксинацията. Всичко е свързано с разумността ни. У нас много бързо се разпространи така нареченият британски вариант", уточни проф. Христова пред Bulgaria ON AIR.

Според нея от 20-30% от изолатите сега вече той клони към 100% и се свързва с рецепторите по-бързо.

"Другите варианти, по-опасни от британския, са в Европа, и можем да ги очакваме и у нас. Всяка следваща вълна е по-силна от предишната", подчерта зам.-директорът на Националния център по заразни и паразитни болести.

От думите ѝ стана ясно, че имунитетът от поставяне на ваксината е подобен на този след преболедуване. За ваксинираните обаче нямаме една година от поставянето на препарата, за да кажем колко точно продължава имунитетът.

"И на мен не ми е приятен локдаунът, но го казвам като лекар - той трябва да продължи, сега 10 души заразяват 20. Към момента ваксините са способни да се справят със съответните мутации", подчерта проф. Христова.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Анисия Иванова

• мерки
• Bulgaria ON AIR
• коронавирус
• Ива Христова
• локдаун