Нов живот на позабравен край с неговия характерен занаят и диалект вдъхна и Виктория Бешлийска, която доразви своята Facebook страница със стари български думи в пълнокръвния роман "Глина".

"Блогът постепенно се превърна в книга. Насърчаването да има такава дойде от самите последователи, които много настоятелно, прочитайки историите, започнаха да питат: "Книга кога ще има?". В един момент самата аз се озовах в процес на търсене на подходящ сюжет. Така стигнах до идеята за книга, тя никога не е била самоцел", каза Бешлийска в студиото на "България сутрин" на Bulgaria ON AIR.

Идеята за сюжета идва от пътуване в Трънския край, когато го посещава преди година и половина за първи път.

"Отидох до Музея на керамиката в село Бусинци, където се срещнах с образците на един забравен занаят, какъвто е грънчарството. Започнах да чета неща, свързани с керамиката. Така стигнах до една легенда, която е заложена в основата на книгата", допълни Бешлийска.

Тя припомни, че грънчарството в онзи край е съществувало от хилядолетия, а за това свидетелстват намерени там находки.

"В музея има много старинни съдове, които са на повече от 500 години. Това се дължи на факта, че самата почва е такава. Тя е глинеста и не ражда нищо друго. Срещнах хора, които ме въведоха в донякъде занаята. Дотолкова, че да опиша процеса как се случва", каза още Виктория Бешлийска и подчерта, че този край е бил доста спокоен в средните векове.

По думите ѝ хората не са изпитвали голям натиск от местните власти.

"В един момент местните грънчари са станали жертва на обири от местни власти - башибозуци. Те са решили да откупят обратно свободата си и правото да продават съдовете си в околността. Те решили да натоварят три коли с глинчосани жълти и зелени съдове, които са били за дар на султана. Влизат в двореца, поднасят своите съдове и дяволската стомна, която също е част от сюжета на книгата. Самият султан харесва шегата, защото дяволската стомна е съд с шест дръжки, но те са фалшиви и само от една може да пиеш", допълни тя.

Авторът на книгата сподели, че глината е метафора на живота в романа.

"От една книга четох, че химичният състав на глината напомня на човешката кръв. Метафората е тази, че през глината протичат съдбите на героите", коментира Бешлийска.

И допълни, че думите могат да лекуват. Според нея те имат невероятна енергия и трябва да внимаваме как програмираме думите и как ги хвърляме, защото в тях има много сила.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: