Разпространението на коронавируса доведе до рязък ръст на икономическата тревога в българите още преди протестите, но след това тя спря да расте и се установи на новите си по-тревожни нива. Дали обаче тя ще продължи да расте?

Трудни за предвиждане са развитията с коронавируса, но е факт, че всичко това ще влияе и на доверието в институции, гласи обобщението на социологическата ситуация у нас в последните няколко месеца. Данните са от редовните ежемесечни независими изследвания на "Галъп интернешънъл болкан", включително и последното изследване "лице в лице" между 1 и 9 октомври.

Основният проблем в обществото освен разпространението на заразата е и икономическата криза и очакваните последици за икономиката на страната. Данните по този показател също показват, че има стабилизация, но на нови, по-тревожни, нива.

Ако през последните години очакванията икономическото положение да се остане същото или да се влоши са движат на нива между 30 и 40%, а очакванията за подобрение – около 15%, то след началото на коронавируса, очакванията за влошаване достигнаха над 50% в началото на юли, очакванията да няма промяна спаднаха до под една четвърт, а очакванията за подобряване – до под 10%. Конкретно през този месец 53,7% очакват влошаване в икономиката в непосредствено бъдеще, 24% не очакват промяна, а подобряване очакват едва 7,8%.

Има и известен процент колебаещи се. За последно в десетилетието подобни негативни стойности са били отчетени през 2012 г.
 
По-умерена е тревогата по отношение на личните финанси на домакинствата. Този въпрос по традиция извиква по-малко негативизъм в сравнение с очакванията за икономиката на страната въобще. Когато отговаря за икономиката въобще, респондентът вплита и мнението си за политиката, което е по традиция негативно. А когато отговаря за собственото си домакинство, запитаният обикновено е по-конкретен в отговора.
 
Така при негативни очаквания за собствените финанси, рязко достигащи в последните години 30%, през юли 2020 г. тази граница беше премината, макар и през октомври да има известно уталагане на тревогата до 29%. Положителните очаквания пък слязоха около и една десета – където отдавна не бяха стигали. През октомври са 11%. Неутралните очаквания се колебаят около 40%, а конкретно през този месец са 39,4%. Има и дял колебание.
 
Като цяло, очакванията за финансите на домакинствата засега не са толкова тревожни. Това вероятно се дължи и на не толкова резкия ръст на безработица – ако се съди по декларативните данни от ежемесечните изследвания на "Галъп интернешънъл болкан", които сега показват 5,8%, то безработицата е на по-високи нива на фона на предходни месеци, но на по-ниски – на фона на близки предходни години.

Все пак социолозите отчитат, че тепърва следва да се отчитат развитията при новите нива на зараза.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• социологическо проучване
• Галъп интернешънъл
• коронавирус
• икономически криза