Снимка: БГНЕС

Националните хранителни навици влияят на процента смъртност от коронавирус, пише руският в. “Известия”, позовавайки се на световни изследвания. По-висок брой починали регистрират държави, чиито жители са на средиземноморска диета, макар тя да се смята за много полезна за сърдечносъдовата система и други органи, предаде "24 часа".

Въздействието на храната върху COVID-19 не е пряко, а влияе върху имунитета, който от своя страна определя тежестта, с която протича заболяването. Но имунитет се формира с години, така че бързо да го укрепиш, възприемайки нов начин на хранене, е невъзможно.

Международен екип учени начело с проф. Жан Буске опита да определи от какво зависят нивата смъртност от вируса, за да открие начини да я снижи. Опирайки се на данни от университета “Джон Хопкинс”, изследователите констатират, че в Европа най-нисък брой починали има в Германия, Австрия, Чехия, Полша, Словакия и Финландия. Там тя не превишава 4%.

При това заразените с вируса на глава от населението германци са много повече от тези в Белгия, Франция, Италия и Великобритания, където обаче процентът смъртност е по-висок.

Специалистите обясняват този факт и с хранителните продукти, които хората в различните страни употребяват. “Храни със силно антиоксидантно действие и активност срещу АСЕ2 - белтъка, през който вирусът влиза в клетките, доминират в страни с по-ниска смъртност”, твърдят авторите на изследването. Такива са сиренето, млякото, прясното и ферментиралото кисело зеле. В Турция с до 2,5 % смъртност от вируса също употребяват много зеле и кисело мляко.

Млечните и киселомлечните продукти с намалена масленост влизат в състава на много диети и са доказали своята полза. Те помагат срещу натрупване на пикочна киселина, нормализират липидния и въглехидратния обмен, източници са на калций и витамин D, пояснява диетоложката Наталия Пугачова от Сеченовския университет в Москва. Колежката ѝ д-р Ирина Поторко също смята, че включване в менюто на растения от семейство зелеви, включително ряпа, брюква, хрян, както и киселото мляко, усилва имунния отклик на организма и той се бори по-успешно със заразата.

Според Жан Буске, който е професор по пулмология в университета в Монпелие, Франция, и бивш експерт от СЗО, връзката между регионалното разпространение на вируса и особеностите на местната кухня не бива да се подценява, макар че диетата не е единственият фактор, който влияе на смъртността от вируса.

Още през април-май стана ясно, че хора с морбидно затлъстяване (при което индексът на телесна маса е по-висок от 35-40) по-често умират от COVID-19. “Може да се предполага, че рационалното хранене, богато на витамини и антиоксиданти, способства за поддържане на здравословно тегло и формиране на адекватен имунитет, затова вероятно е фактор срещу усложнения от вируса и смърт”, казва Наталия Пугачова.

“Съвременният живот доведе до употреба на по-малки количества ферментирали храни, а в резултат микробиомът рязко се измени. Възможно е това да е способствало за разпространението на COVID и особено за фаталните му случаи”, казва д-р Буске. Така че, стягайте бурканите със зимнина.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase