Българската православна църква чества годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, чието съществуване е прекратено в края на 14-ти век при падането на България под турско робство. На тази дата през 1953-та година Третият църковно-народен събор избира пловдивския митрополит Кирил за първия съвременен български патриарх, съобщава БНР.
Възстановяването на Българската патриаршия се превръща във възрожденски идеал за родните ни църковни дейци. След десетилетни упорити църковно-национални борби през 1870 година е направена първата крачка чрез учредяването на Българската екзархия. Цариградската гръцка патриаршия обаче не признава султанския ферман и обявява българската църква за схизматична.
Изолацията от православния свят продължава цели 73 години. В края на Втората световна война Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква. По този начин се дава възможност през 1953 година, църквата ни да възстанови патриаршеския си статут и да избере предстоятел - патриарх.
След смъртта на патриарх Кирил през 1971 г. негов заместник става патриарх Максим - най-дълго управлявалият български патриарх в новата ни църковна история. Той ръководи Българската патриаршия в продължение 41 години.
Годишнината ще бъде тържествено отбелязана във всички епархии в страната. В столицата патриарх Неофит ще оглави празничен молебен в катедралата „Свети Александър Невски“.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
4
Анонимен
преди 3 годиниВ момент на просветление Борис ни прави римокатолици.Калоян опитва да поправи тази грешка.Уви,силата на Византия тогава е доста привлекателна и смеизточноправославни.За мен няма значение защото и двете са християнски и истинни ,но да се знае.Можеше и да сме католици.Това да го имат предвид нашите свещеници.
3
Русия
преди 3 годиниИ се убавити ниша стаат приз лошия комунизъм!!Що страхливеца добрия фъшкист Твар Борис Три не възстанови патриаршията?
2
Истукан
преди 3 годиниНяма нужда от посредници като папи, патриархи, попове и тем подобни, има нужда от учители като Дънов, които да ни казват правия път, по който трябва да вървим. Не ни трябват посредници, а духовни учители, по които да се водим.