Българската православна църква чества годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, чието съществуване е прекратено в края на 14-ти век при падането на България под турско робство. На тази дата през 1953-та година Третият църковно-народен събор избира пловдивския митрополит Кирил за първия съвременен български патриарх, съобщава БНР.

Възстановяването на Българската патриаршия се превръща във възрожденски идеал за родните ни църковни дейци. След десетилетни упорити църковно-национални борби през 1870 година е направена първата крачка чрез учредяването на Българската екзархия. Цариградската гръцка патриаршия обаче не признава султанския ферман и обявява българската църква за схизматична.

Изолацията от православния свят продължава цели 73 години. В края на Втората световна война Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква. По този начин се дава възможност през 1953 година, църквата ни да възстанови патриаршеския си статут и да избере предстоятел - патриарх.

След смъртта на патриарх Кирил през 1971 г. негов заместник става патриарх Максим - най-дълго управлявалият български патриарх в новата ни църковна история. Той ръководи Българската патриаршия в продължение 41 години.

Годишнината ще бъде тържествено отбелязана във всички епархии в страната. В столицата патриарх Неофит ще оглави празничен молебен в катедралата „Свети Александър Невски“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• турско робство
• Българската православна църква
• Българската патриаршия
• патриарх Неофит
• Третият църковно-народен събор
• църковно-национални борби