Рязка смяна на потребителските навици и свиване на разходите дори на стоки от първа необходимост. Това констатират всички браншови организации на фирми, произвеждащи потребителски продукти, както и данни на търговците, пише “24 часа”.

След първите дни на 13 март, когато бе обявено извънредното положение и се купуваха основно боб, леща и тоалетна хартия, българите са свили с почти 30% разходите за всекидневни нужди.

Затова пък обаче три пъти са се увеличили продажбите на лаптопи и с 89% са скочили трансакциите при покупка на храна онлайн.

“В първите дни всички се втурнаха да купуват тоалетна хартия, леща и боб, но още на другата седмица се оказа, че хората свиват потреблението. Сред нашите членове вече се разменя информация, че продажбите на мляко и млечни продукти са намалени с 20-30% през последните седмици в сравнение със същия период на миналата година”, каза председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров.

Част от намалението безспорно идва от това, че заведенията за хранене в по-голямата си част не работят, като изключим тези, които доставят храна. Има и доста логистични трудности по придвижването във вътрешността на страната - КПП-та около областните центрове, затруднен внос на суровини и т.н.

“Но безспорно има и свиване на консумацията в търговската мрежа. А млякото и производните му все пак са жизнено необходими храни, представям си какво изпитват останалите производители. Аз си го обяснявам с това, че хората повече седят вкъщи, не се движат, следователно и нямат нужда от същата храна като преди. А и безработицата скочи, много хора са с намалени заплати и сигурно гледат да ограничават потреблението си колкото могат”, добави Зоров.

Не липсват обаче и изключения от правилото. Преди дни един от производителите на млечни продукти, работещ за продуктова линия на една от големите вериги, се похвали, че за първите 3 месеца на 2020 г. има 40% ръст на оборота в сравнение с първото тримесечие на 2019-а.

Месопреработвателните предприятия, които работят за вътрешния пазар, също усещат на гърба си последиците от намалението на поръчките.

“В началото имаше голямо въодушевление и продажбите ни през първите две седмици след въвеждането на извънредното положение изведнъж скочиха с 30, а на някои продукти и с 40%”, разказа председателят на Асоциацията на месопреработвателите Атанас Урджанов. Обяснението му е с масовата психоза по презапасяване.

Със затварянето на заведенията нещата постепенно се нормализирали, а през последните две седмици колегите му все по-често се оплакват от намалели продажби. “Не мога да бъда съвсем точен с цифрите, защото нещата са много динамични, но при повечето колеги има трийсетина процента спад в продажбите за последните две седмици”, каза той. Това важи за целия период от началото на годината до средата на април, като се сравни със същия период на 2019 г.

При производителите на плодове и зеленчуци трудно може да се проследи какво е положението, тъй като те са дребни и са обединени в различни браншови организации. Във всеки случай затварянето на пазарите им се е отразило много зле, тъй като тяхната продукция трудно се съхранява и вероятно големи количества са похабени.

При консумацията на хляб и хлебни изделия няма видими промени.

Според данни на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите от началото на кризата с коронавируса са затворили известен брой пекарни и предприятия, но не много. Консумацията обаче не е паднала драстично, вероятно онези, които нямат затруднения и работят, успяват да снабдяват търговците и никой не се е оплакал от спад в продажбите и поръчките. Твърде вероятно е и това да се дължи на Великден, който предполага засилена консумация на козунаци и други тестени изделия.

Наблюденията на веригите до голяма степен са сходни с тези на производителите - след първоначалното разграбване на магазините българите постепенно свиват разходите си и пазаруват само най-нужното.

Спаднала е силно консумацията на нехранителни стоки и на стоки, които са в по-високия ценови сегмент, от чиято продажба по принцип веригите печелят повече. Някои от веригите са предприели замразяване на цените на определени основни стоки и вземат активни мерки да преодолеят трудностите в снабдяването.

Промяната на потребителските навици се проследява много добре и по безконтактните разплащания. Една от българските компании с голям дял в безконтактните плащания с мобилен телефон е установила, че от началото на извънредното положение плащанията на нейни клиенти в аптеките са се вдигнали с 37% в сравнение със същия период на миналата година. Другата особеност е, че посещенията в магазините на големи търговски вериги са намалели като абсолютна бройка, но средната стойност на 1 покупка е с 33% по-висока, отколкото преди кризата.

При компаниите за доставка на храна по домовете, които приемат такива разплащания, има взривно увеличение на трансакциите - с 89%. В същото време разплащанията в заведенията са паднали със 77%. Очевидно голяма част от онези, които сами доставят по домове и офиси, предпочитат разплащанията в брой.

Сред силно засегнатите търговци са онези, които продават облекла и спортни стоки - броят на трансакциите при тях е паднал с 80%. Обяснението вероятно трябва да се търси и в това, че голяма част от оборотите на тези стоки са в обекти, разположени в търговските центрове, а те напълно затвориха.

Любопитна е ситуацията с продажбата на техника, която в голяма степен мина онлайн, защото веригите за продажба на тези стоки имат доста обекти в моловете и те физически не работят.

Най-общото е, че се наблюдава сериозен спад на продажбите на пособия за свободното време и за прекарване навън, но за сметка на това се увеличават продажбите на лаптопи и на кухненски уреди.

За храна на българина отиват 29,5% от разходите

През 2019 г. делът на разходите за храна на българина са паднали до 29,5% от всички, показват данни на НСИ. Това е най-ниският процент от години насам, като през 2010 г. е бил 37,2%.

Разходите, свързани с жилището, са били 1067 лв. на човек през 2019 г., което е с 4,9% повече, отколкото през предишната година. В сравнение с 9 г. по-рано увеличението е над 83%. Като дял от общите разходи са 17,2%.

За здравеопазване нарастват най-много. През 2019 г. те са били 386 лв. – с 23,3% повече за година и два пъти повече в сравнение с 2010 г. Разходите за лекари, болници и лекарства са вече 6,2% от всички. Нарастват и разходите за данъци и осигуровки – общо 820 лв. на човек, което е 13,2% от всички.

Покупателната способност на българина се е увеличила през 2019 г. за почти всички основни хранителни продукти с изключение на белия хляб и картофите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• разходи
• потребителски навици